Все още долавяше раздразнение у събраното жречество. Родените да водят не обичат да бъдат водени.
— Ако не опитаме това — постара се да ги склони, — безбожните магьосници биха могли да осъществят успешно своя план. И що за сбирщина глупци ще изглеждаме тогава?
— И така да е, спазването на формалностите си остава важно! — ядно възрази елин свещеник. — Не можем да се молим всички заедно! Знаем, че на боговете никак не им допада екуменизмът! Пък и с какви слова ще се молим, а?
— Струва ми се, че една кратка и безобидна…
Хюнон Ридкъли сам се накара да млъкне. Пред него стояха свещенослужители, на които религията забраняваше да ядат броколи, или пък жреци, които изискваха от неомъжените девойки да закриват ушите си, за да не възпламеняват мъжката страст, и пастори, които се молеха на маслена бисквитка със стафиди. Нямаше нито една безобидна молитва за такова сборище.
— Вижте какво, светът май доближава края си — напомни той унило.
— Е, и? Някои от нас отдавна очакват това да се случи! Тъй човешкият род ще бъде наказан за своята порочност!
— И защото яде броколи!
— И заради късите прически на момичетата!
— Само бисквитите ще се спасят!
Ридкъли отчаяно размаха владишкия си жезъл.
— Нали вече ви казах, че няма да е заради божия гняв! Ще бъде дело на човешки ръце!
— Но може би насочвани от божията десница!
— Ръцете са на Коен Варварина — натърти Ридкъли.
— Защо и той да не е…
Говорещият беше сръган в ребрата от лакътя на съседа си.
— Не се увличай…
Храмът затътна от оживени спорове. Почти нямаше светилище, което да не е било обрано или осквернено през този дълъг, изпълнен с приключения живот. Свещенослужителите скоро стигнаха до единодушния извод, че едва ли десницата на някой бог ще благоволи да насочи Коен Варварина. Хюнон изви очи към купола с прекрасната, но отчайващо овехтяла панорама от богове и герои. Пак се убеди, че божествата си живеят далеч по-безгрижно от хората.
— В такъв случай — надменно започна един от доскоро възразяващите — според мен бихме могли — в тези особени обстоятелства — да се съберем около масата по изключение.
— Аха, ето едно добро… — подхвана Ридкъли.
— Разбира се, налага се да обмислим много сериозно въпроса с каква форма да бъде тази маса.
Хюнон позяпа и без изражението му да се промени, наведе глава към един от дяконите си и промърмори:
— Моля те, прати някого при жена ми да му даде каквото ми е необходимо за пренощуване тук. Ще се позабавим, както виждам…
Разстоянието до централния връх на Кори Селести наглед изобщо не намаляваше след всеки изминал ден.
— Сигурни ли сте, че всичко е наред в главата на Коен? — заяде се Злия Хари, който помагаше на Уили Момъка да маневрира с количката на Хамиш по леда.
— Ей, Хари, ти май се мъчиш да всяваш раздори в дружинката?
— Уил, предупредих ви честно. Аз съм си Повелител на мрака. И трябва да си упражнявам занаята. А предводителят ни непрекъснато забравя къде си е сложил изкуственото чене.
— К’во? — обади се Хамиш Бесния.
