Коен прибра меча си в ножницата.
— Не ми се вярваше, че нещо може да живее тука — призна си, оглеждайки касапницата наоколо.
— Ами то вече не живее — уточни Калеб.
Последната битка свърши почти мигновено. Всички твари, които се надяваха да издебнат Ордата от засада, допускаха последната глупост в живота си.
— Тука има изобилие от сурова магия — предположи Уили Момъка. — И такива гадини свикват да се хранят с нея. Рано или късно някаква живинка се появява навсякъде.
— Тая магия е полезна за Хамиш — отбеляза Коен. — Готов съм да се закълна, че вече не е толкоз глух.
— К’во?
— ХАМИШ, РЕКОХ, ЧЕ ВЕЧЕ НЕ СИ ТОЛКОЗ ГЛУХ!
— Няма що до кряскаш, шефе.
— А бе, не можем ли да ги сготвим? — предложи Уили Момъка.
— Сигурно имат вкус на пиле — допусна Калеб. — Всичко има такъв вкус, като прегладнееш.
— Оставете това на мен — намеси се госпожа Макгари. — Вие накладете огъня, пък аз ще ги сготвя така, че ще имат по-пилешки вкус и от пилетата.
Коен се помъкна към менестрела, седнал настрана и зает с останките от лютнята си. Момчето май доста живна покрай катеренето. И престана да мрънка.
Коен седна до него.
— Какво правиш, момко? Като гледам, намерил си череп.
— Той ще бъде резонаторът. — Менестрелът се посмути. — Нали не е нередно?
— Няма лошо. Добра участ е за един герой, ако от костите му направят арфа или нещо подобно. Май ще звучи хубаво.
— Ще направя един вид лира — сподели менестрелът. — Опасявам се, че ще бъде малко примитивна.
— Така е още по-добре — насърчи го Коен. — Ще подхожда за старовремски балади.
— Мислех си за… за сагата — призна певецът.
— Браво на теб, момко. И ще има много «изрече той», нали?
— Ъ-ъ, да. Но реших да започна с легендата как Мазда откраднал огъня за хората.
— Чудничко — одобри Коен.
— Ще добавя и няколко куплета, за да разкажа, какво са му сторили боговете след това — продължи менестрелът, опъвайки бавно една струна.
— Как какво са му сторили?! Направили са го безсмъртен!
— Ъ-ъ… да. Може и така да се каже. В известен смисъл.
— Защо пък «в известен смисъл»?
— Коен, това го има в класическата митология. Предполагах, че е всеизвестно. Оковали са го на една скала за вечни времена и всеки ден долита един орел да му кълве черния дроб.
— А вярно ли е туй?
— Споменато е в множество класически текстове.
