— Не си падам много по четенето — напомни е на лука? Още ли е там?
— Коен, вечните времена още не са свършили.
— Май е имал възголемичък черен дроб.
— Ако се вярва на легендата, расте наново всяка нощ.
— Ех, да беше тъй и с моите бъбреци — замечта се Коен. Зарея поглед към далечните облаци, скрили заснежения връх на планината. — Дал огъня на всички нас и боговете са постъпили така несправедливо с него, а? Хъм… ще видим тая работа.
Омнископът показваше снежна виелица.
— Значи климатът долу не го бива — прецени Ридкъли.
— Не, това е тавмично смущение — обясни Пондър. — Сега минават под слоновете. Боя се, че ще се проточи.
— Той наистина ли каза «Анкх-Морпорк, имаме си орангутан»? — усъмни се Деканът.
— Библиотекарят някак се е промъкнал в кораба без да го забележат — потвърди Пондър. — Знаете какви странни места си избира за сън. Уви, това напълно обяснява проблемите с теглото и въздуха. Ъ-ъ… Налага се да споделя с вас, че вече не знам дали ще им стигнат времето или мощността да се завърнат на Диска.
— Как така не знаеш! — изгледа го лорд Ветинари.
— Ъ-ъ… всъщност знам, сър, но… ъ-ъ… никой не обича лошите новини.
Лорд Ветинари се взря в голямото заклинание, което заемаше почти изцяло каютата. Беше увиснало във въздуха — целият свят, очертан със светещи линии, а под греещия му край се кривеше още една. Докато я гледаше, тя се удължи още малко.
— Не могат да завият и да се върнат, така ли? — попита той.
— Не могат, сър. Просто не става.
— А не могат ли да изхвърлят Библиотекаря навън? Магьосниците се спогледаха потресени.
— Не, сър — натърти Пондър. — Би било убийство.
— Да, но пък биха могли да спасят света. Едно човекоподобно умира, един свят оцелява. Според мен не е необходимо да си ракетен магьосник, за да го проумееш.
— Сър, немислимо е да им налагате подобен избор!
— Нима? Аз вземам такива решения всеки ден — напомни Патрицият. — Е, щом казвате… Какво не им достига?
— Въздух и драконова мощност, сър.
— Ако накълцат орангутана и го дадат на драконите, няма ли да решат два проблема наведнъж?
Внезапното охлаждане на атмосферата в каютата подсказа на лорд Ветинари, че отново не е успял да убеди слушателите си. Той въздъхна. — И имат нужда от драконов огън, за да…
— …за да завършат обиколката си на Диска, сър. И трябва да задействат драконите в точно избран момент.
Ветинари отново се вторачи в магическия планетариум пред себе си.
— А след промяната в положението?…
— Не съм сигурен, сър. Може да се забият в Диска или да се устремят в безкрая.
— И се нуждаят от още въздух…
— Да, сър.
Ръката на Патриция се плъзна покрай очертанията на света и дългият му показалец посочи.
