сухо. — Представям си картинката. Сбирщина пребледнели от страх жреци стърчат наоколо и се чудят що да сторят: «Да, де, туй си е мошеничество, ама той има много голям меч и не искам да се обаждам пръв, пък и да не забравяме за оная проклета многохилядна армия пред портите.» Ха! Ъхъ. Хъм… След туй какво направил?
— Покорил почти целия изследван дотогава свят.
— Свестен момък. А после?
— Той… ъ-ъ… се завърнал в родината си, царувал няколко години, умрял и синовете му се счепкали, имало войни… и настъпил краят на неговата империя.
— Децата създават проблеми — отбеляза Вена, без да откъсва поглед от усърдно избродираните цветчета около «ЗАПАЛИ Я ТАЗИ КЪЩА» на покривчицата.
— Някои хора твърдят, че постигаме безсмъртие чрез децата си — възрази менестрелът.
— Тъй ли било? — поклати глава Коен. — Я ми кажи името на някой от твоите прапрадядовци.
— Ами… ъ-ъ…
— Видя ли? Аз имам цял куп деца. Повечето не съм ги зървал нивгаш… сещаш се как става в живота, нали? Но майките им бяха здрави, силни момичета и адски се надявам, че всичките ми хлапета живеят за свое удоволствие, а не за да ме продължат. Щото каква полза е имал твоят Карелинус от своите, освен да му съсипят империята?
— Някой истински историк може да ти разкаже много повече за… — подхвана менестрелът.
— Ха! — прекъсна го Коен. — Важно е какво помнят обикновените хора. Какво става в песните и преданията. Все едно е как си живял и умрял, важно е какво са записали.
Менестрелът усети как всички погледи се впиха в него.
— Ъ-ъ… аз си водя подробни записки — увери ги той.
— Ууук — обясни по своему Библиотекарят.
— И тогава нещо му паднало на главата — преведе Ринсуинд. — Може би когато пикирахме надолу.
— Не можем ли да изхвърлим поне част от тези боклуци, за да олекне корабът? — попита Керът. — Почти нищо от тях не ни е нужно.
— Уви, не можем — отвърна Леонард. — Ще загубим целия си въздух, ако отворим вратата.
— Нали си имаме шлемове за дишане? — напомни Ринсуинд.
— Три шлема — напомни и Леонард.
Омнископът пращеше. Не му обръщаха внимание. «Хвърчилото» летеше под слоновете и парчето показваше само магически смущения.
Но Ринсуинд все пак се огледа и забеляза, че сред бурята от бели прашинки в счупения омнископ някой показва картонче, на което бе написано ПОДДЪРЖАЙТЕ ВРЪЗКА.
Пондър завъртя глава.
— Благодаря ви, Архиканцлер, прекалено съм зает, за да се нуждая от вашата помощ.
— Но ще има ли полза от това?
— Трябва да има. Шансът е едно на милион.
— О, тогава няма за какво да се притесняваме. Шансовете едно на милион се сбъдват винаги.
— Да, сър. Следователно ми остава само да пресметна дали има достатъчно въздух извън кораба, за да борави Леонард с управлението, или колко дракона са необходими да бълват огън и за колко секунди, или ще им стигне ли мощността да излетят отново. Предполагам, че корабът се движи горе-долу с подходяща скорост, обаче не знам колко огън ще остане в драконите, нямам представа върху каква повърхност ще кацнат или какво ще заварят там. Мога да приспособя няколко заклинания, но те изобщо не са били предназначени за такива цели.
— Добре се справяш — насърчи го Ридкъли.
