да ме упъти и към отсрещната стена на най-тясната стаичка!
— Той обаче ми се стори младеж с много светъл ум — поколеба се Керът.
— И ти ще светнеш, ако това чудо се блъсне в слънцето — увери го Ринсуинд. — Направо ще пламнеш.
— Бихме могли да насочим «Хвърчилото», ако внимателно боравим с огледалата на левия и десния борд — замислено проточи Леонард. -Отначало ще има малко проби и грешки…
— Аха, овладяхме и това умение. — Леонард обърна малък пясъчен часовник. — А сега с всички дракони за две минути…
— Ссигурно сскоро щще нни ккаже ккакво сследва? — кресна Керът, а зад тях всичко дрънчеше и скрибуцаше.
— Ггосподин Сстибънс се оппира нна ддве ххиляди ггодини унниверситетска ттрадиция! — провикна се и Леонард в шумотевицата.
— И ппрез кколко от ттях сса упправлявали ввъздушни ккораби с ддракони? — изпищя Ринсуинд.
Леонард се наведе срещу посоката на временното притегляне и погледна съсредоточено часовника.
— Окколо ссто ссекунди!
— Ахха! Ззначи и ттова ввече е ттрадиция!
Не съвсем едновременно драконите престанаха да бълват пламъци. И разни предмети отново заплуваха във въздуха. Пред тях беше слънцето, но вече не като кръг. Нещо бе затъмнило едната му страна.
— О-о, колко умно — промълви Леонард. — Господа, вижте луната!
— Значи вместо в слънцето ще се блъснем в луната? — озадачи се Керът. — Така по-добре ли е?
— Същото щях да попитам и аз — озъби се Ринсуинд.
— Ууук!
— Не ми се вярва, че набрахме такава скорост — възрази Леонард. — Едва я догонваме. Според мен идеята на господин Стибънс е да кацнем на луната. — Той сви и изпъна пръстите си. — Там има някакъв въздух, не се съмнявам. А това означава, че вероятно ще намерим и с какво да нахраним драконите. После — ето къде е проявил особено хитроумие — се носим с луната, докато не изгрее над Диска, и остава само да се спуснем полека от нея.
Той бутна лостовете за крилете. Кабината затрепери от въртенето на макарите. От двете страни на «Хвърчилото» крилете се разперваха.
— Имате ли въпроси? — провери Леонард.
— Опитвам се да предвидя какво може да се обърка — осведоми го Керът.
— Аз преброих девет възможности досега — сподели Ринсуинд. — А още не съм задълбал в подробностите.
Луната наистина се уголемяваше видимо — тъмно кълбо, засенчващо светлината на далечното слънце.
— Доколкото разбирам — промълви Леонард, докато тя заемаше всички илюминатори, — това небесно тяло е по-малко и по-леко от Диска, затова привлича само леките неща като въздуха. Тежките, например «Хвърчилото», вероятно едва се задържат на повърхността.
Тоест?… — подкани го Керът.
— Ъ-хъм… би трябвало просто да се спуснем полегато. Но не е зле да се държим здраво…
Те кацнаха. Кратко изречение, но изпълнено с произшествия.
Тишина бе обгърнала кораба, само вълните се плискаха, а Пондър Стибънс мънкаше трескаво, ровичкайки омнископа.
— Тези писъци… — подхвърли Муструм Ридкъли след малко.
— Но те изпищяха и втори път няколко секунди по-късно — напомни лорд Ветинари.
