— С какво да ти помогнем? — обади се Деканът. Пондър огледа отчаяно останалите магьосници. Как би постъпил лорд Ветинари на неговото място?
— Ами да — потвърди оживено. — Ще бъдете ли така любезни да си намерите свободна каюта и да съставите списък с различните начини, по които бих могъл да реша проблема? А аз само ще си поседя тук и ще поумувам над някои идеи.
— Ей така ми харесваш — похвали го Деканът. -Момчето е благоразумно и се възползва от мъдростта на по-старшите от него.
Патрицият се усмихна мимолетно на Пондър, докато всички излизаха.
И във внезапно настъпилата тишина Пондър се зае да… поумува. Позяпа планетариума, обиколи го, увеличи някои части, взря се в тях, прегледа бележките си за драконовата мощност в полет, вторачи се в модела на «Хвърчилото» и прекара много време в съсредоточено наблюдаване на тавана.
Този метод не беше типичен за магьосниците. У тях обикновено възникваха желания, за които измисляха словесна форма. Магьосниците не си хабяха усилията да изучават Вселената. Нима можеха да очакват смислена приказка от камъните, дърветата и облаците? По тях дори нямаше нищо написано.
Пондър провери надрасканите по страниците числа. Тези изчисления приличаха на перце, задържащо се върху сапунен мехур, който не съществува.
Затова се престраши да налучка.
В «Хвърчилото» подложиха положението на «обсъждане». По този начин хората, които не знаят нищо, се събират, за да споделят невежеството си.
— Не можем ли да задържаме дишането си през една четвърт от времето? — предложи Керът.
— Не. За жалост човек не диша така — отвърна Леонард.
— А защо не престанем да говорим? — сети се Ринсуинд.
— Ууук — посочи Библиотекарят към мътния екран на омнископа.
Някой показваше ново картонче. Огромните букви едва се различаваха — ЕТО КАКВО ЩЕ НАПРАВИТЕ.
Леонард докопа молив и започна да преписва в ъгъла на листа, на който бе нарисувал машина за подкопаване на крепостни стени.
След пет минути остави молива.
Забележително. Той иска да променим посоката на «Хвърчилото» и да ускорим движението.
— Накъде?
— Не казва. Аха. Иска да полетим право към слънцето.
Леонард ги озари с една от сияйните си усмивки, но срещна празния поглед на три чифта очи.
— Това ще означава един-два дракона да се включат за няколко секунди, за да ни завъртят, а после…
— Слънцето — смънка Ринсуинд.
— Горещо е — добави Керът.
— О, да, уверен съм, че всички много се радваме на този факт — промърмори Леонард докато разгъваше чертеж на «Хвърчилото».
— Ууук!
— Моля?
— Той каза: «А този кораб е направен от дърво!» — преведе Ринсуинд.
— Само с няколко звука ли?
— Изразява се много лаконично! Виж какво, Стибънс несъмнено е сбъркал. Не бих се доверил на магьосник
