— Ууук?
— Добре, де, добре, изразих се неправилно. Не е някой от нашите, така ли?
— Иийк.
— А, от Уравновесяващия континент. Е, онези там… — плахо погледна към илюминатора и потръпна — …са готови да вярват в какво ли не.
— Благодаря ви, господа — прозвуча гласът на Леонард. — А сега, ако заемете местата си, ние ще…
Тътенът на взрива разклати «Хвърчилото» и събори Ринсуинд.
— Колко любопитно — някой от драконите май че блъвна огън малко преди…
Ето, съзрете! — изрече Коен и зае героична поза. Сребърната орда се заоглежда.
— Какво? — не разбра Злия Хари.
— Съзрете цитаделите на боговете! — изрече Коен и пак зае позата.
— Добре, виждаме ги — успокои го Калеб. — Ти що стоиш тъй, гърбът ли те боли?
— Запиши си, че съм изрекъл «Съзрете!» — нареди Коен на менестрела. — Другото няма нужда да го записваш.
— Имаш ли нещо против да кажеш…
— …да изрека…
— …извинявай, да изречеш: «Ето, съзрете тез цитадели на боговете!»? Ритъмът някак си ми харесва повече.
— Ха, туй направо ме връща в нявгашните дни — подсмихна се Тръкъл. — Хамиш, помниш ли как двамата с тебе се наехме в армията на дук Леофрик Законния, когато нахлу в Нееготинфиорд?
— Тъй беше, помня.
— Пет проклети дни се проточи оная ми ти битка — заразказва Тръкъл, — щото дукесата бродираше гоблен да я увековечи, чатнахте ли? Все ни караха да повтаряме двубоите, а пък ставаше най-гадно, когато тя си сменяше иглите. Открай време разправям, че на медиите не им е мястото на бойното поле.
— Тъй, тъй, помня и как показа неприличен жест на дамите! — изкиска се Хамиш. — След години видях тоя гоблен в замъка Розанте и веднага те познах!
— Хайде да я свършим тази работа — подкани ги Вена.
— Виж, има едно проблемче — не можем да свършим работата просто тъй — възрази Коен. — Длъжни сме да мислим за потомството.
— Пак ли ти се прииска, бе? Хъ-хъ-хъ — разхили се Тръкъл.
— Смей се ти, смей се — махна с ръка Коен. — Ама какво-ще кажеш за всички ония герои, дето не са останали в песните и преданията?
— Ъ? Че кои герои не са останали в песните и преданията?
— За същото ти приказвам!
— И какъв е планът? — попита Злия Хари, взрян в трепкащото сияние над града на боговете.
— Планът ли? — изненада се Коен. — Мислех си, че знаеш, без да питаш. Промъкваме се, счупваме взривателя и си плюем на петите. Няма какво да умуваш.
— Да, но по какъв план ще направите това? — Злия Хари въздъхна, щом огледа лицата им. — Никакъв план нямате, нали? — осведоми се отегчен. — Героите никога не действат по план. Непрекъснато на нас, повелителите на мрака, се пада да измисляме разни планове. Момчета, това е домът на боговете! Нима очаквате да не забележат шайка човеци, които се размотават наоколо?
