Какво ли, по дяволите, беше правил този тип на паркингите в пет часа сутринта?
4.
В четири и няколко минути, след аутопсията на Малкъм Макдъф, която го беше оставила с гадене в стомаха, но беше довела до някои интересни неща, Дюит реши да проследи „Мустанга“ на Лъмбровски. Любопитството му беше нараснало от резките звуци при отваряне и затваряне на вратата на колата му сутринта. Отби се при Анна — нямаше подобрение и продължи с колата си до крайбрежния жилищен комплекс на Лъмбровски. Няколко минути по-късно откри „Мустанга“ в синьо и бяло. Беше паркиран под навеса за коли на жилищния блок:
Дюит пусна Ръсти да обикаля из съседните места за паркиране и потърси място, където да се облекчи. Ръсти отначало се опита да започне игра на преследване с него, но после се предаде и последва носа си из паркинга.
Местата за колите на паркинга под навеса бяха номерирани, което означаваше, че са повече от сигурно ангажирани. Дюит приклекна, провери под колата на Лъмбровски, опипа асфалта и извади ръката си изцапана с моторно масло. Моторно масло? Наистина се учуди. Но нямаше начин как да разбере, ако не провереше маслото с по-обективен тест — трябваше да сложи чиста хартия на земята, да спре колата отгоре й. За такъв тест трябваше да се получи и съответната писмена заповед. Присъствието на маслото, съчетано с описанието на колата от Де Сика, би могло да се окаже достатъчно да се убеди Сафелети да се обърне с молба към някой съдия да издаде заповед за изследване, но той се усъмни в това.
Гласът на човека имаше отличителната особеност на забавено пуснат звукозапис:
— Деефектииве Дъъмуит — подвикна Лъмбровски от входа на блока, — на какво дължа това неудоволствие?
Дюит се изправи, извади носната си кърпичка и избърса омазаната си ръка. Гротескно едрият Лъмбровски носеше пред себе си огромен корем, който опъваше смачканата му риза на копчетата. Бледото му лице и зачервения му врат сякаш бяха напълнени с въздух под налягане. Раменете му бяха изкривени напред, а малките белези по лицето, постоянно подутите стави на пръстите и самите извити пръсти принадлежаха на боксьор.
— Любопитството — обясни Дюит. — Имаме един свидетел, който идентифицира кола със синьо и бяло при нашето второ убийство.
— Знаеш какво казват хората за любопитната котка, дефективе.
— Да, котката я убиват — Ръсти излая, втурна се към тях и поздрави Лъмбровски като добър приятел, с когото отдавна не се беше виждал.
Лъмбровски потупа приятелски кучето и каза:
— Виждаш ли? Той ме харесва, Дъмуит.
— Не бих го взел за искрено, Лъмбровски. Ръсти веднъж искаше един манекен да го погали — Дюит плесна с ръка по крака си и Ръсти коленичи до него. — Искам да те питам нещо. Ходиш ли понякога край плажа „Кармъл“?
Лъмбровски се усмихна:
— Не се налага да отговарям на въпроса ти, детективе — пристъпи напред и нарочно натисна лапата на Ръсти с върха на обувката си. Кучето изскимтя от болка и Дюит се загледа в него, Лъмбровски използва ситуацията, хвърли се напред и стовари цялото си тегло върху Джеймс, тръшвайки го по гръб върху „Мустанга“, с което успя да изкара всичкия въздух от него. — Извинявай — каза той, хвана Дюит за реверите и отново го тръшна върху колата. — Исусе, колко съм тромав — каза той и го пусна изведнъж.
На Дюит му се поиска да каже нещо мъжествено: „Другият път няма да нося значката“ — или нещо такова. Но ужасната истина беше, че Лъмбровски не беше подходящия човек, с който да се бори. Той тежеше поне 240 фунта и беше добре известен като бивш боксьор със „Златна ръкавица“. Поради това Дюит опита да го сплаши:
— Може би ще искаш да си вземеш адвокат, Хауи?
— Сънуваш, Дъмуит. Няма да получиш нищо. Знаеш ли номера на колата? Не, сигурен съм, че не знаеш, защото нямаше да се бавиш чак толкова. Не искам адвокат, Дъмуит. Искам нещо за пиене. Сега ме извини и ходи да се чукаш отзад. И варди кучето си. Не гледам много внимателно, когато стъпвам. — Отвори вратата на своя „Мустанг“. Пантите на вратите изпищяха с рязкото отваряне и после се чу силното пронизително „тряс“, когато я затвори със замах.
Дюит извика Ръсти до него и видя как Лъмбровски почти щеше да удари неговия „Зефир“, докато излизаше от паркинга.
5.
Дюит намери окръжния прокурор Бил Сафелети до рецепцията на неговия офис в Монтерей, тъкмо приготвящ се да напусне за уикенда. Сафелети не му предложи да седне. Само каза отсечено:
— Имам среща на чаша с министъра на правосъдието на щата след около трийсет минути. Дошъл е дотук за турнира на Мани. Какво има? Да не би да има някъде пожар?
— Имам свидетел от местопрестъплението на Макдъф, който направи доста добро описание на някаква стара спортна кола в синьо и бяло. Шофьорът бил едър, дебел. — Обясни и звука от вратата на колата на Лъмбровски, че е проверил колата и че е изпускала масло. — Знам, че сега е петък… но става въпрос за убийство на човек, двойно убийство и бих искал да конфискувам „Мустанга“ на Лъмбровски и проверя маслото. — Въпреки скептичното изражение на Сафелети, той добави — Всички имаме някакви предчувствия, Бил. Щом тази кола изпуска масло, аз искам да я конфискувам и я прекарам през лабораторен тест за сравнение.
— Ох, Господи, Дюит — каза Сафелети; обърна се настрани, направи няколко крачки, обърна се пак към него и спря. — Основание?
— Очевидец.
Сафелети поклати отрицателно глава.
— Твоята неприязън към Лъмбровски е широко известна сред юридическия бранш. Ще признаеш ли това?
— Не е тайна.
— И как си мислиш, на какво ще заприлича това? Издаваме първа заповед и тя е точно срещу твоя архивраг. Не е ли прекалено, Джеймс?
— Ще наруша ли неговите права ако само пъхна парче вестник под колата му?
— Ти все още събираш доказателства — каза Сафелети и се замисли за момент. — Може би още не ни е притрябвала заповед. Имаш много добър казус на подозрение, основан на показания на твой свидетел. Той може да ти осигури свободно пространство за действие по събиране на доказателства. — Отведе Дюит в кабинета си, намери някакъв подвързан с кожа том на рафта на библиотеката си и го разлисти. — Това масло може да бъде разгледано в категорията изхвърлени доказателства; например, когато заподозреният хвърли предмет от движещ се автомобил и това хвърляне бъде забелязано от служители на закона. То е валидно доказателство само докато забелязаният предмет бъде хвърлян.
— Искаш да кажеш, че ако действително видя да капе масло отдолу на „Мустанга“ на Лъмбровски, то поставянето на вестник под колата, за да се хване това масло, е като улавянето на изхвърленото доказателство?
Сафелети предупреди:
— Никакъв арест, нито задържане без точно съответствие, Джеймс. Едно точно съответствие ще ти даде достатъчно основание да заподозреш пряко Лъмбровски. Веднъж колата да бъде конфискувана и всичко зависи от лабораторията. Ако тестът на лабораторията даде положителен отговор, тогава ще можеш да го вкараш за разпит… но само за разпит — напомни му той.
— Разбрано.
— Ако си намислил да конфискуваш, първо се увери, че имаш работа с умишлено убийство. Ако не можеш, тогава ще ангажираме някой по-нависоко в униформа да се справи. И непременно прекарай през електронен тест картона му за шофьорската книжка, съхраняван в картотеката, след като провериш тази мостра от масло и преди да конфискуваш. Добре си известен с отношенията с Лъмбровски и, ако сгрешиш някъде, ще изглежда като опит за подмамване и хващане в клопка.
6.
Дюит се върна в офиса си да вземе формуляр СНР 180 за конфискация, какъвто използваха всичките полицейски участъци, защото беше много добър, а с добри формуляри беше трудно да се сдобиеш. На рецепцията Джини го спря с конспиративен поглед и приглушен глас. Кожата й както винаги беше лъскавочерна, а изкуствените сенки на очите бяха смущаващо светлозелени и се числеше към любимите му хора тук.
— Джеймс, като си се захванал с такава работа, оглеждай от време на време нещата, които са привлекли вниманието ти, защото май са много необичайни, разбираш ли? — Усмихна се. Беше се наканила да прави нещо днес: розово червило, малко от което беше полепнало по предните й зъби. — Слушай какво, никога не съм го виждала в секцията за съхраняване на информацията. За Кап става въпрос — добави тя, като че ли той не знаеше за кого говореше тя. — Човекът беше вътре сам. И не знае кой бутон за вратата да натисне, за Бога. Случайно бях наблизо да му помогна и зърнах какво носи в ръцете си, Когато излизаше. Мисля, че е един от твоите доклади. Знаеш адски добре, Джеймс, че ние, момичетата, сме длъжни да водим стриктно всички направени копия от всички доклади по разследвания. Това е регламентирано с правилник изискване. Аз после проверих дневника на твоите папки с доклади и открих, че никъде не е отразено, че той е правил копия. Това въобще не е правилно, Джеймс! Щом трябва да го правим правилно, трябва и той да го прави така.
— Кога беше това, Джини?
— Трябва да ти кажа, че ми щракна в главата, когато стана за втори път — каза Джини вместо отговор на въпроса му. — Дотогава въобще не съм проверявала.
— Втори път ли?
— Да, сигурно за Макдъф. Първият път той влезе след Осбърн. Не е записано за нито един от двамата, доколкото мога да ти кажа.
Дюит й благодари.
— Защо го прави това, Джеймс?
Дюит вдигна рамене.
— Как така командирът не изпълнява процедурите, след като на останалите от нас веднага започват да ни крещят, ако не ги спазим?
