— Така е. Винаги нарича Ноел своя съпруга. Допускам, че си права да твърдиш, че в действителност не са женени.
— Казала съм ти всичко, което ни е известно. Няма данни нито във Франция, нито тук да има брачно свидетелство. Възможно е да сключили брак в някоя друга страна, но не така представят нещата.
— Не знам доколко бихме могли да се сближим и не съм сигурна, че е възможно това да се планира. Искам само да кажа, че според мен го познавам достатъчно добре, за да доловя евентуален скептицизъм.
— Тогава се придържай към неговото предложение за романа ти. Така ще имаш шанс да говориш за Фицджералд. Дори е добра идея да напишеш първата глава и да му я дадеш да я прочете. Ще можеш ли да го направиш?
— О, разбира се. Всичко е измислица. Напоследък нищо в живота ми не е реално.
7
Следващият опит на Брус беше елегантен като предишния, но успя. Той се обади на Мърсър в четвъртък следобед и я осведоми, че Морт Гаспър, легендарният издател от „Рипли Прес“, е в града заедно с поредната си съпруга. Гаспър идвал на острова почти всяко лято и отсядал при Брус и Ноел. Давали вечеря в тесен кръг, само те четиримата, късно в петък — какъв по-приятен край на седмицата.
След няколко дни в пансиона Мърсър страдаше от клаустрофобия и умираше от желание да си тръгне. Отчаяно копнееше вилата отново да е на нейно разположение и броеше дните до заминаването на Кони и семейството ?. Когато се разхождаше по брега, Мърсър се стараеше да бъде далече от вилата и се озърташе за своите роднини.
Освен това запознанството с Морт Гаспър може би щеше да подпомогне замрялата ? кариера. Трийсет години по-рано той беше купил „Рипли“ за нищожна сума и беше превърнал изпадналото в летаргия непечелившо издателство във водещо. И бе запазил независимостта си. Имаше точно око за таланта и така беше събрал и наложил на пазара група писатели, известни с разнообразните си литературни търсения, както и със способността си да пишат продаваеми книги. Реликва от златния век на книгоиздаването, Морт се придържаше към неговите традиции на тричасови обеди и среднощни партита в апартамента си в Ъпър Уест Сайд. Несъмнено беше най-колоритната личност в издателския бизнес и не даваше никакви признаци, че ще забави темпото, макар да наближаваше седемдесет.
В петък следобед Мърсър прекара два часа онлайн в четене на завладяващи статии за Морт в стари списания. Материал отпреди две години разказваше за аванс от два милиона долара, който Морт платил на неизвестен автор за дебютен роман, а после продал десет хиляди броя. Той не изпитваше никакво съжаление и определяше случилото се като „изгодна сделка“. В друга статия се говореше за последния му брак с жена, приблизително на възрастта на Мърсър. Казваше се Фийби и беше редактор в „Рипли“.
Точно Фийби я посрещна на входната врата на Марчбанкс Хаус в осем вечерта в петък, поздрави я мило и я предупреди, че „момчетата“ вече пиели. Мърсър я последва до кухнята и чу бръмченето на блендер. Брус приготвяше дайкири с лимон на задната веранда и беше по шорти и тениска. Целуна Мърсър по двете бузи и я представи на Морт, който я поздрави със силна прегръдка и заразителна усмивка. Беше бос и дългата му риза стигаше до коленете. Брус ? подаде дайкири и доля на другите. Всички се настаниха на ракитовите столове край ниска масичка, отрупана с книги и списания.
Бързо стана ясно, че в подобни ситуации, а вероятно и във всички други се очаква да говори Морт. Мърсър нямаше нищо против. След третата глътка тя усети как главата ? леко се замайва и се запита колко ром е добавил Брус към рецептата. Морт се възмущаваше и вълнуваше от президентската надпревара и за тревожното състояние на американската политика — тема, която почти не интересуваше Мърсър, — но Брус и Фийби изглеждаха заинтригувани и съумяваха да поддържат разговора.
— Нещо против да пуша? — попита Морт.
Тъй като не отправи въпроса към никого конкретно, той се пресегна към кожена кутия върху масичката. Двамата с Брус запалиха черни пури и над тях се образува синкава мъгла. Брус донесе каната и доля отново на всички. В едно от редките затишия от монолога на Морт Фийби успя да вметне:
— Мърсър, Брус спомена, че работиш над нов роман.
Мърсър очакваше да повдигнат въпроса по някое време. Усмихна се и отговори:
— Брус е твърде великодушен. В момента по-скоро мечтая, отколкото пиша.
Морт издуха облак дим и каза:
— „Октомврийски дъжд“ беше хубав дебют. Много впечатляващ. Кой го издаде? Не мога да си спомня.
— Е, „Рипли“ го отхвърлиха — уточни Мърсър с опрощаваща усмивка.
— Да, така е, глупав ход, но така е в издателския бизнес. За някои книги познаваш, за други бъркаш — част от работата е.
— Издаде го „Нюком“, но имахме известни различия.
Той изсумтя неодобрително:
