Разрешително за престъпник

— Вие управлявате, нали?

— Да, но…

— Тогава сте генерал. Слушайте ме добре. В тази галактика няма място за никакви чужди същества. Никакво! Няма място и за отклонили се човешки колонии, които по дефиниция са чужди. Не е възможно да се управлява империя, ако всеки прави каквото си поиска. Трябва да има ред, на всяка цена!

Кметът преглътна мъчително и се вторачи в радиостанцията.

— Генерале, постарайте се да приведете колонията си в ред. Да няма радикални отклонения от нормите. Никакви прищевки от рода на свободна воля, свободна любов, свободни избори или каквото и да е друго от списъка на забраните. Тези неща са чужди и ще бъдем принудени да вземем съответните мерки. Въведете ред, генерале. Инспекторът ще бъде при вас след около две седмици. Това е всичко.

Селяните се събраха веднага, за да решат как най-добре да отговорят на искането от Земята. Единственият възможен изход беше да приведат живота си в съответствие с описанията от старите книги…

— Не виждам защо трябва да има престъпник — възрази Том.

— Това е много важен елемент на земното общество — обясни кметът. — Всички книги са единодушни по въпроса. Престъпникът е също толкова важен, колкото пощальонът или началникът на полицията, да кажем. За разлика от тях обаче престъпникът е зает с противообществена дейност. Том, той работи срещу обществото. Ако няма хора, които работят срещу обществото, как може да има хора, които работят за него? Те ще станат излишни.

Том поклати глава.

— Просто не го разбирам.

— Бъди разумен, Том. Трябва да имаме земни неща. Като павирани улици например. Църкви, училища, затвори. Във всички книги се говори за престъпност.

— Няма да го направя — заяви Том.

— Влез ми в положението! — примоли се кметът. — Ще дойде инспекторът и ще види Били Бояджията, който е началник на полицията. Ще поиска да види затвора и ще каже: „Нямате затворници?“ Аз ще отговоря: „Разбира се. Тук нямаме престъпници.“ А той ще ме среже: „На земните колонии винаги има престъпници.“ Аз ще възразя: „Тук нямаме. Не знаехме какво означава това, докато не видяхме думата в речника.“ И знаеш ли какво ще ме попита той? Ще ме попита: „Защо тогава имате началник на полицията и затвор?“ — Кметът си пое дъх. — Разбираш ли? Всичко ще пропадне. Ще разбере веднага, че тук не сме изцяло както на Земята. Че се преструваме. Че сме чужди!

— Хъм — промърмори Том, впечатлен въпреки волята си.

— Ако станеш престъпник — продължи кметът, — ще мога да кажа на инспектора: „Да, разбира се. И тук имаме престъпност, точно както на Земята. Имаме крадец и убиец. Този човек е имал лошо детство и не е успял да се приспособи, но началникът на полицията разполага с улики и ще го арестува за двайсет и четири часа. Ще го заключим в затвора и после ще го реформираме.“

— Какво значи това?

— Не съм много сигурен. Ще му мисля, когато стигнем дотам. Разбра ли сега колко е важно да имаме престъпник?

— Предполагам. А защо точно аз?

— Няма кой. Всички имат някаква друга работа. А и очите ти са присвити. Престъпниците имат присвити очи.

— Не са чак толкова присвити. Не са по-присвити от очите на Ед Тъкача.

— Том, моля те. Всеки трябва да изиграе ролята си. Искаш да ни помогнеш, нали?

— Е, да — отвърна Том уморено.

— Добре, ти си нашият престъпник. Ето това ще узакони положението.

Подаде документ, в който пишеше:

РАЗРЕШИТЕЛНО ЗА ПРЕСТЪПНИК

С настоящото се уведомяват всички, че Том Рибаря е надлежно упълномощен крадец и убиец. От него се иска да дебне в тъмни улички, да посещава места с лоша репутация и да нарушава законите.

Том го прочете два пъти и попита:

— Какви закони?

— Ще ти кажа веднага щом ги напиша — отговори кметът. — Всички колонии на Земята имат закони.

— Но какво да правя аз?

— Ще крадеш. И ще убиваш. Не би трябвало да ти е трудно.

Кметът отиде до библиотеката и извади от рафтовете няколко стари книги, озаглавени: „Престъпникът и неговата среда“, „Психология на убиеца“, „Изследвания върху мотивацията на крадците“ и така нататък.

— От тях ще научиш всичко, което трябва да знаеш. Кради колкото искаш, но мисля, че едно убийство ще е достатъчно. Няма смисъл да прекаляваме.

— Добре — кимна Том. — Струва ми се, че ще имам време да се науча.

Взе книгите и се върна в къщата си.

Беше много горещо, а разговорът за престъпност и престъпници го бе уморил допълнително. Изпъна се на леглото си и започна да прелиства старите книги.

На вратата се почука.

— Влез! — извика той и разтри уморените си очи.

Влязоха Марв Дърводелеца, най-големият и най-високият от червенокосите братя, и Джед Фермера. Носеха малък чувал.

— Ти ли си градският престъпник, Том? — попита Марв.

— Така изглежда.

— Тогава това е за теб.

Оставиха чувала на пода и извадиха от него брадва, два ножа, късо копие, бухалка и гумена палка.

— Какви са тези неща? — учуди се Том и се надигна.

— Оръжия, разбира се — отговори Джед Фермера кисело. — Не можеш да си истински престъпник, ако нямаш оръжия.

Том се почеса по темето.

— Така ли?

— По-добре вземи и разбери тези неща сам — продължи Фермера троснато. — Не можем да направим всичко вместо теб!

Марв Дърводелеца намигна на Том и каза:

— Джед е вкиснат, защото кметът го направи пощальон.

— Ще свърша каквото се искат от мен — каза Джед. — Не ми харесва, че ще трябва да напиша толкова много писма.

— Няма да ти е много трудно — усмихна се Марв. — Пощальоните на земята правят същото, а там има много повече хора. Успех, Том.

Отидоха си.

Том приклекна и разгледа оръжията. Знаеше за какво са. Старите книги ги описваха с големи подробности. Само че на Ню Делауеър досега никой не беше използвал оръжие — единствените животни на планетата бяха малки и космати, хранеха се само с трева, а да вдигнеш ръка срещу свой съселянин… на кого беше притрябвало това?

Взе единия нож. Студен. Докосна върха му. Остър.

Започна да крачи напред назад, да гледа през прозореца. Оръжията предизвикваха странно усещане в стомаха му. Реши, че е приел да се захване с всичко това прибързано.