залепи за стената. Беше сигурен, че Били няма да го види — имаше слаби очи заради изпаренията от боите, с които работеше. Всички бояджии имаха слаби очи. Това бе една от причините почти винаги да са в лошо настроение.
— Том, ти ли си? — попита Били дружелюбно. Том понечи да се обади, но видя, че Били е вдигнал бухалката над главата си. Стаи дъх.
— Ще те хвана! — извика Били.
— Добре де, хвани го утре сутринта! — изръмжа гневно Джеф Шунката от прозореца на спалнята си. — Някои хора се опитват да спят.
Били се отдалечи. Когато изчезна от погледа му, Том се прибра бързо у дома и изсипа чувала на пода. Разгледа плячката си с гордост. Изпълваше го с чувството за добре свършена работа.
След като изпи чаша вода, се унесе в дълбок спокоен сън, без сънища.
На следващата сутрин Том отиде да провери как напредва работата по малкото червено училище. Момчетата на Дърводелеца се бяха заловили здраво за работа, помагаха им и няколко съселяни.
— Как е? — подвикна им Том весело.
— Добре — отговори Марв. — Щеше да е по-добре обаче, ако трионът ми беше тук.
— Трионът? — повтори Том учудено.
След миг си спомни, че през нощта го бе откраднал. Тогава не бе помислил, че може да потрябва на някого. Трионът и другите вещи просто бяха неща за крадене. И през ум не му беше минало, че някой може да има нужда от тях.
— Мислиш ли, че бих могъл да използвам триона си известно време? — попита Марв. — Час-два най- много.
— Не съм сигурен — отговори Том и се намръщи. — Откраднат е законно.
— Разбира се. Но ако ми го дадеш назаем за малко…
— Ще трябва да ми го върнеш.
— Естествено че ще ти го върна — отговори Марв възмутено. — Не мога да задържа нищо, което е откраднато законно.
— У дома е, заедно с останалите неща.
Марв му благодари и отиде да го вземе.
Том продължи да се разхожда из селото. Стигна до къщата на кмета. Кметът стоеше отвън и гледаше към небето.
— Том, ти ли взе бронзовата ми табела? — попита той.
— Разбира се — отговори Том наежено.
— О, само исках да знам. Виждаш ли? — Кметът посочи нагоре.
Том вдигна глава.
— Какво?
— Черната точка недалеч от малкото слънце.
— Да. Какво е това?
— Сигурно е корабът на инспектора. Как върви твоята работа?
— Добре — отговори Том с леко смущение.
— Обмисли ли убийството?
— То ми създава проблеми — призна Том. — Да си кажа правичката, още нищо не съм направил по въпроса.
— Ела за малко вътре, Том. Искам да поговорим.
Влязоха в хладната всекидневна зад спуснатите капаци на прозорците. Кметът напълни две чаши и кимна на Том да седне.
— Вече не ни остана време — каза той мрачно. — Инспекторът ще кацне всеки момент, а аз имам страшно много работа. — Посочи към радиостанцията и добави: — Това нещо се обади пак. Съобщиха, че на Денг IV имало въстание и лоялните колонии на Земята трябвало да подготвят мобилизация, каквото и да означава това. За първи път чувам за Денг IV, но сега трябва да мисля и за него, като капак на всичко.
Вгледа се строго в Том.
— Престъпниците на Земята извършват десетки убийства на ден, без дори да се замислят. Селото иска от теб да извършиш само едно невинно убийство. Толкова ли много е това?
Том разпери неспокойно ръце.
— Наистина ли смяташ, че е необходимо?
— Знаеш, че е. Ако ще ставаме като Земята, трябва да го направим както трябва. Засега само това не ни достига. Останалите ни планове се изпълняват по график.
Влезе Били Бояджията. Носеше официална синя риза с метални копчета. Настани се в едно кресло.
— Уби ли вече някого, Том?
— Иска да знае дали е
— Разбира се, че е — възкликна началникът на полицията. — Не прочете ли какво пише в книгите? Не е истински престъпник този, който не е извършил убийство.
— Кого ще убиеш, Том? — попита кметът.
Том се размърда неловко и потри слепоочията си.
— Е?
— Мисля, че ще убия Джеф Шунката — промърмори Том.
Били Бояджията се наведе към него.
— Защо? — попита той.
— Защо? А защо не?
— Какъв е мотивът ти?
— Мислех, че искате да извърша убийство — тросна се Том. — Кога е ставало дума за мотив?
— Фалшиво убийство не ни трябва — обясни началникът на полицията. — Искаме да е като истинско. Това означава, че се налага да имаш мотив.
Том се замисли за миг.
— Добре де, не познавам Джеф много добре. Това достатъчен мотив ли е?
Кметът поклати глава.
— Не, Том, няма да свърши работа. По-добре избери някой друг.
— Уф… Какво ще кажете да Джордж Водоносеца?
— Какъв е мотивът? — попита Били веднага.
— Ами… такова… не ми харесва как ходи. Открай време. И понякога вдига много шум.
Кметът кимна одобрително.
— Струва ми се, че става. Какво ще кажеш, Били?
— Как, според вас, ще се досетя за такъв мотив? — попита Били ядосано. — Не, това може да става за убийство в състояние на афектирано заслепение, но ти си законен престъпник, Том. По определение ти си хладнокръвен, безмилостен и коварен. Не можеш да убиеш човек само защото не ти харесва походката му. Това е глупаво!
— По-добре да помисля още малко — каза Том и стана.
— Не се бави. Колкото по-бързо го направиш, толкова по-добре — напомни му кметът.
Том кимна и тръгна към вратата.
— Том — спря го Били. — Не забравяй да оставиш улики. Много е важно.
— Добре — отвърна Том и излезе.
Навън повечето селяни гледаха към небето. Черната точка бе станала много по-голяма и закриваше почти половината от по-малкото слънце.
Том отиде до мястото с лоша репутация, за да обмисли положението. Ед Бирата явно бе сменил отношението си към престъпността, защото бе направил някои промени. Над вратата се мъдреше голяма табела, на която пишеше: „СВЪРТАЛИЩЕ НА ПРЕСТЪПНИЦИ“, а на прозорците бе сложил нови, старателно изцапани перденца, които не пропускаха слънчевата светлина, така че кръчмата му наистина приличаше на сумрачна бърлога. По стените висяха оръжия, издялкани набързо от дърво. Имаше неголямо червено петно, което изглеждаше зловещо, макар че за Том бе повече от ясно, че е от червената боя на Били
