Сред тълпата се разнесе дълбока въздишка.
Макс Тъкача, жена му и петте им деца бяха заели следващата сергия. Тази вечер предлагаха за размяна две одеяла и една риза. Когато Том, следван от тълпата, се приближи, всички те му се усмихнаха стеснително.
— Тази риза ще ти стане — каза му Тъкача. Искаше му се хората да се разотидат и да оставят Том да си свърши работата.
— Хъм — промърмори Том и взе ризата. Тълпата се раздвижи неспокойно. Някакво момиче се разкиска неудържимо. Том стисна ризата и измъкна чувала за плячката.
— Един момент! — Били Дърводелеца си проби път до него. Сега имаше значка, направена от стара земна монета. Беше я излъскал и закачил за колана си. Изражението му несъмнено беше сериозно.
— Какво ще правиш с тази риза, Том? — попита Били.
— Ами… разглеждах я.
— Разглеждаше я, така ли? — Били се огледа с ръце зад гърба си, после се обърна рязко към него и вдигна показалец. — Не мисля, че само я разглеждаше, Том. Струва ми се, че искаше да я откраднеш!
Том не отговори. Чувалът висеше издайнически в ръката му.
— Като началник на полицията — продължи Били, — съм длъжен да защитя тези хора. Ти си подозрителен. Мисля, че трябва да те арестувам, за да те разпитам по-обстойно.
Том отпусна ръце. Не беше очаквал подобно нещо, но му беше все едно. Като го приберяха в затвора, всичко щеше да свърши. После, щом Били го освободеше, щеше да върви да лови риба.
Изведнъж през тълпата дотича кметът.
— Били! Какво правиш! — извика той.
— Изпълнявам дълга си, кмете. Том е много подозрителен. Според книгата…
— Знам какво пише в книгата — прекъсна го кметът. — Аз ти я дадох. Не можеш да арестуваш Том. Рано е.
— Но в селото няма друг престъпник! — оплака се Били.
— Нищо повече не мога да направя — каза кметът.
Били стисна устни.
— В книгата се говори за превантивната дейност на полицията. Длъжен съм да предотвратявам престъпленията.
Кметът вдигна нагоре ръце и ги отпусна безпомощно.
— Били, не разбираш ли? Селото ни има нужда от престъпления. Ти също трябва да помогнеш за това.
Били сви рамене.
— Добре, кмете. Просто се опитвах да си върша работата. — Тръгна да си ходи, но рязко се обърна и каза на Том: — Ще те пипна! Нищо няма да спечелиш от престъпленията си!
Отиде си.
— Прекалено амбициозен е, Том — успокои го кметът. — Не му обръщай внимание. Хайде, открадни нещо. Свърши си работата.
Том започна да отстъпва към зелената гора край селото.
— Какво има, Том? — попита го кметът разтревожено.
— Вече не съм в настроение — отвърна Том. — Може би утре вечер…
— Не, не! — настоя кметът. — Още сега! Не можеш да отлагаш безкрайно. Хайде, ние ще ти помогнем.
— Разбира се — отзова се Макс Тъкача. — Открадни ризата, Том. Тъкмо ти е по мярка.
— Какво ще кажеш за тази хубава кана, Том?
— Вземи си малко ядки от моите!
Том огледа сергиите. Когато посегна да вземе ризата на Макс, от колана му падна ножът. Хората заклатиха съчувствено глави.
Том го вдигна и си даде сметка, че го вземат за мекушав. Грабна бързо ризата и я мушна в чувала. Тълпата изръкопляска. Том се усмихна и се почувства малко по-добре.
— Струва ми се, че се научавам.
— Разбира се.
— Знаехме си, че ще се справиш.
— Вземи още нещо, момче!
Тръгна през пазара и си взе парче въже, шепа ядки и една сламена шапка.
— Мисля, че е достатъчно — каза той на кмета.
— Засега стига — съгласи се кметът. — Но това не се брои. Хората сами ти дадоха тези неща. Трябва да се упражняваш повече, струва ми се.
— Ох! — изпъшка Том разочаровано.
— Но иначе те бива. Следващия път ще ти е по-лесно.
— Сигурно.
— И не забравяй убийството.
— Наистина ли трябва? — попита Том.
— Ще ми се да не трябваше — поклати глава кметът. — Но колонията ни е тук от двеста години и не е имало нито едно убийство. Нито едно! Според сведенията, всички други колонии са имали много.
— Значи наистина ще трябва да го направя — каза Том. — Ще се постарая.
Тръгна към къщата си, а тълпата го изпрати с шумни овации.
След като се прибра у дома Том запали маслената лампа и си приготви вечеря. Нахрани се и се настани на голямото си кресло. Не беше доволен от себе си. Не се бе справил с краденето както трябва. Цял ден се бе тревожил и колебал. Хората буквално му напъхаха нещата в ръцете, за да може да ги вземе.
Що за крадене беше това?
Нямаше никакво оправдание. Краденето и убиването бяха като всяка друга работа. Нямаше право да се проваля само защото не вижда смисъл или защото досега не се е занимавал с това.
Отиде до вратата. Нощта беше прекрасна, осветена от няколко близки гигантски звезди. На пазара вече нямаше никой, лампите в прозорците гаснеха една по една.
Тъкмо време за кражба!
Мисълта го развълнува. Почувства се горд със себе си. Ето така действаха истинските престъпници, така трябваше да прави и той — да дебне късно през нощта.
Бързо взе оръжията си, изпразни торбата с плячката и излезе.
Гаснеха и последните прозорци. Том тръгна безшумно през селото. Стигна до къщата на Роджър Водоносеца. Големият Роджър бе оставил лопатата си подпряна на стената. Том я взе. Малко по-нататък видя каната за вода на Тъкача — както обикновено стоеше пред входната врата. Взе и нея. По пътя към къщи видя малко дървено конче, забравено от някое дете. Взе и него.
Когато се прибра с плячката, почувства, че го обзема приятно вълнение. Реши да направи още една обиколка.
Този път се върна с бронзовата табелка от къщата на кмета, с най-хубавия трион на Марв Дърводелеца и със сърпа на Джед Фермера.
— Не е лошо — каза си. Справяше се отлично. След още една обиколка, можеше да си почине.
Този път намери чука и длетото на Рон Каменаря и една плетена кошница в двора на Готвача. Канеше се да задигне греблото на Джеф Шунката, когато чу тихо шумолене.
Залепи се до стената и зачака.
Появи се Били Бояджията. Промъкваше се тихо, а значката му блестеше на звездната светлина. В едната си ръка носеше къса дебела бухалка, а в другата — чифт саморъчно направени белезници. Лицето му беше заплашително, като лице на човек, заклел се да се бори с престъпността. Нищо че не беше съвсем наясно какво е това.
Том стаи дъх, докато Били мина на десетина метра от него, после тихо тръгна към къщи.
Торбата издрънча.
— Кой е там? — извика Били. Никой не отговори и той се върна, за да огледа сенките. Том отново се
