прецизност, която издаваше скрита премала.
— Щом е тъй, по-добре е да се разположим удобно — каза Харолд и легна на леглото.
Миранда се поколеба само за минута. Навярно това беше знакът, че казва сбогом на девствеността — важен момент за всяка жена, на която се случва. Да го вземат дяволите с неговата прелъстителна тромавост! — помисли си тя. После престана да се бори с първостепенния импулс, който навярно щеше да бъде най-голямото й доближаване до вътрешната същина на нещата, и се отпусна до него на леглото със слабостта, която беше и скритата й сила.
— Ах, ти, сладкодумен мръсник! — каза тя и устните й се плъзнаха по дългия твърд и прав гръб на носа му, докато не улучиха желаната цел — неговите устни.
44
В свят, лишен от табута върху секса, пиянството, наркотиците или убийството, човек трудно може да измисли какво да прави на някое събиране, без да стигне до същите неща, които, така или иначе, върши през цялото време. Новостите бяха вечният проблем на амбициозните домакини в Есмералда.
В древен Рим типичният заможен домакин, също толкова лишен от скрупули, колкото и съвременникът му от Ловния свят, би поднесъл на гостите си едно такова рядко и несмилаемо ястие, каквото са езици от пауни, пълнени с трюфели и сервирани в гнездо от замразена кълцана сланина от роб, блюдо, което наистина е споменато в папирус, намерен в Херкуланеума.
От модерния римски гост, поканен на вечеря, се очаквало ентусиазирано да се натъпче с всичко това, а после да се втурне към вомиториума, за да го повърне, да избърше устните си, да се изпикае и да се приготви за следващото блюдо.
Но, разбира се, древният римлянин в много отношения трудно би могъл да бъде счетен за истински изтънчен човек.
Търсенето на нещо шокиращо, с което да занимае гостите по време на купона, винаги създаваше проблеми на Лувейн, който в стремежа си да възмути буржоата би се чувствал добре сред дадаистите.
Тъй като в Есмералда нищо не бе забранено, удивлението трябваше да получи обратни стойности, да се привлече законът на парадокса и гъделът да се превърне в интелектуално занимание. Това беше духът, в който Лувейн създаде вече придобилия известност Обратен стриптийз.
Това перверзно удоволствие бе изпълнено в голямата трапезария веднага след кафето и шербетите. Гостите на Лувейн седяха около маси, подредени във формата на подкова. Прислугата се движеше от външната страна, когато донасяше чинии с храна, доливаше чашите с вино или предлагаше кокаин (все още популярен независимо от факта, че силата на наркотика, но не и цената му, мистериозно се изпари скоро след като го узакониха в Съединените щати).
Прислужваха селяни от местното селце, облечени в празничните си носии. Сред тях хипотетичният наблюдател би могъл да забележи един по-едър от другите, чиято тромавост бе прекалена дори и за селяните. Под тиролското елече на този селянин, или какъвто там беше, имаше голяма подутина, но навярно това просто беше бутилка, която той е отмъкнал, за да достави удоволствие на простоватите си приятелчета в кръчмата по-късно. А може и да беше нещо по-зловещо, някакъв чудовищно подпухнал тумор например от типа на тези, които селяните от забутаните области обикновено показваха пред камерите. Дори може да беше „Смит & Уесън“ в кобур през рамото.
В този момент всички погледи бяха привлечени от голо младо момиче, което влезе и се качи на малката сцена, разположена по средата на конската подкова от маси. Носеше със себе си куфар на колела и това предизвика вежливи ръкопляскания. Но никой не беше истински заинтригуван. Много от тях бяха виждали вече куфари, пък дори и на колелца.
Но когато тя го отвори с похотливо движение и отвътре се показа пълен гардероб дрехи, сред вечерящите се понесе шепот, тъй като стана ясно, че момичето ще се облича, а това бе нещо, което малко от тях бяха наблюдавали на публично място досега.
Бавно и наелектризиращо момичето си сложи сутиен, гащички и чорапи. Интересът се засили, когато тя се поколеба в избора на рокля и накрая извади фино светлокафяво копринено творение, което очертаваше съблазнителните заоблености, току-що закрити от самата нея. Публиката зашумя поради нарастващата възбуда, но дали тя бе истинска или подправена, никой не би могъл да каже.
Всички знаеха, че теоретически е възможно да се обърне сладката нарастваща крива на еротичното и да се постигне възбуждане чрез интелектуалната магия на прикриването. Номерът, както при много други неща, бе просто да се накараш да изпиташ чувствата, които знаеш, че подхождат на случая.
Настроението се предаде дори и на най-безчувствените, когато дойде време артистката от Обратния стриптийз, вече напълно облечена в предизвикателни дрехи и бели ръкавици до рамото, да си сложи коженото палто. Гостите усещаха, че става нещо с естетическа и интелектуална стойност и бяха решени да я получат изцяло, каквато и да бе тя.
Когато момичето най-сетне уви около раменете си руски самур, поклони се и напусна сцената, избухнаха бурни ръкопляскания. Лувейн отново се бе проявил.
Скоро след това купонът свърши. Хората искаха да се приберат у дома рано, тъй като утре щеше да бъде голям ден — денят на борбите в Колизея, на Движелантите, Клоуните самоубийци и на Голямото разплащане, чийто финал щеше да даде сигнал за началото на Сатурналията.
Развеселени, гостите потеглиха в свръхмощните си коли. Малко по-късно слугите си тръгнаха с леките си фиатчета. Лувейн вече се бе оттеглил в стаята си, тъй като се готвеше да тръгне обратно за града рано сутринта. Алармените системи се включиха автоматично, лампите в къщата изгаснаха и настъпи царството на нощта.
45
Нощта обгръщаше вилата на Лувейн, непрогледна и тайнствена, пропила всичко наоколо, невъзмутима, елегантно нашепваща в мрака. Светлината на звездите и тънкото резенче нова луна слабо осветяваха сенчести групички дървета върху сивия фон на околната местност.
Във вътрешността на вилата на Лувейн бе още по-тъмно. Отвътре, в миялното помещение до кухнята, една сянка се размърда сред другите. Случаен лъч светлина, необичаен за това време на годината, разкри през силно замрежените прозорци купчина чували с картофи в един от ъглите. Един от тях шаваше.
Харолд се изправи и свали чувала с картофи. Предварително бе съблякъл униформата на селянин сервитьор и сега бе облечен в хамелеоновия костюм, който Олбъни в последния момент успя да му намери по мярка.
Хамелеоновият костюм, понякога наричан костюм „нинджа“ или traje de invisibilidad10, беше значителен напредък по отношение на традиционните маскировъчни костюми от по-ранни времена, които имаха ефект само ако човек случайно застанеше в широколистна гора по здрач. Хамелеоновият костюм осигуряваше прикритие във всякаква среда и обстановка.
Най-общо казано, той се състоеше от телевизионен екран от оптични влакна, нарязани и скроени от шивачи техници във формата на тясно прилягащи гащеризони с качулка и маска. Изграждащият ги фотонмиметичен материал посредством чудото на оптичните влакна и лазерното шивачество имаше способността да приема цветовете и нюансите на фона зад себе си, какъвто и да е той.
Хамелеоновият костюм беше най-полезен през нощта, разбира се, тъй като черното лесно се постига. Но при ярки фонове цветовете понякога се разминаваха с истинските с по пет или десет линии от спектъра. Друг път се получаваха необясними проблясвалия на студена синя светлина, които можеха да бъдат доста неприятни, особено ако човек пресича равен фон.
Разбира се, костюмът имаше вградена фина настройка за цветовете. Този, в който беше облечен Харолд, беше нов модел с автоматично превключване на мат или лъскавина.
Харолд премина безшумно през затъмнената дневна, докато костюмът му приемаше шарките на светлината и сенките, ефектът от което наподобяваше преминаването на вълна през стаята. Оръжието му — верният „Смит & Уесън“ — бе в ръката му.
Харолд чу ниско ръмжене и спря. Огледа стаята през инфрачервените си детектиращи очила и видя безспорния силует на един доберман пинчер. По гневната извивка на гърба му Харолд се досети, че това
