Боговете му бяха неприятни; най-много от всичко искаше те да се върнат там, откъдето бяха дошли и да го оставят на мира. Веднъж-дваж беше повдигнал въпроса, но Лийфи му беше отговорил много мъгляво, нещо за „неговата мисията на Земята“ и нуждата тя да бъде доведена докрай.
Сега Артър влезе във всекидневната. Сами, Лийфи и Луума бяха там, а Ях сипваше питиета в кухнята.
— Артър — започна Сами, — бихме искали да ти уговорим фотосеанс за утре. Десет часът сутринта удобно ли е?
— Че за какво ви е моя снимка? Магия ли ще ми правите? Всички се разсмяха от душа.
— Нищо подобно, старче — рече Сами. Откакто беше почнал да преуспява, той беше прихванал и някой и друг британски израз; звучаха много странно, изречени с пискливия му носов глас. — Работата е там, че, нали разбираш, възнамеряваме да се обединим в религия и ти да си начело на тази операция.
Артър се облещи насреща му.
— Аз?!
— Искам да кажа, ти ще си титулярят — продължи Сами. — Да не навлизаме в обяснения, ние искаме ти да си пророкът на нашата нова религия.
Артър се оцъкли.
— За каква религия си говорим?
Лийфи погледна Сами.
— Обясни му.
— Ние с Лийфи сме говорили по-рано — заобяснява Сами. — Според мен измислихме примамливо име. Ще се наречем НСР ПДГ. Това означава „Новата страхотна религия на прекрасните древни богове“. Добре звучи, а?
— Но какво право имате вие да основавате нова религия?
— Ти като че забравяш, че аз и приятелите ми сме
— И какво трябва да правя?
— Ти си пророкът. Човекът в основата на всичко. Трябва просто да се явяваш тук-там и да изглеждаш добре. И да обясняваш на хората нашите религиозни обичаи.
— А какви религиозни обичаи практикува НСР ПДГ?
— Това ще го измислим в движение — отвърна Лийфи.
13
Нови богове започнаха да се появяват в къщичката на „Сий Грейп Лейн“ — водеха ги Лийфи и приятелите му. Тези нови богове изглеждаха по-различно от първата тумба. Някои идваха за няколко дни, проучваха начинанието, решаваха, че не им е по вкуса и се прибираха там, откъдето бяха дошли. Но по това време се появи и един, който остана за постоянно — Гегоман, представен от Лийфи като природно божество.
Гегоман беше висок, с хубави, умислени черти. Говореше малко и като че мислеше много. Един ден Лийфи го представи на Артър, а после се оттегли в гаража и ги остави да си поприказват.
— Все още се опитвам да реша окончателно да остана ли на тая ваша Земя или не — рече Гегоман.
После обясни, че нямал установена форма като Лийфи и останалите. Боговете притежаваха различни свойства, според произхода си. Окончателният каталог на боговете и техните качества тепърва предстоеше да бъде съставен.
Гегоман притежаваше няколко форми и минаваше от една в друга, добиваше една или друга в бавен, неспирен поток. Понякога беше мъж, понякога — жена. Понякога беше и двете, а понякога — нито едното. Понякога приемаше формата на хермафродит, разделен по средата, полумъж-полужена — с една изпъкнала гърда и с една плоска. Артър предполагаше, че и с долната част на Гегоман е същото, макар тя да не беше открита за погледа му и той се надяваше никога да не бъде. Понякога Гегоман приемаше животински и птичи форми, а един път се просна на килима във всекидневната като огромна риба и се задъхваше, докато не се сети къде се намира и не дойде на себе си. Гегоман беше разсеян, неясен, ала неустоим, изплъзващ се и внушаваше далеч немалко страх.
— Той не е като повечето, дето идват — обясни Сами — но ние проведохме събрание и решихме, че идеята да си имаме природно божество е добра.
— Мислех си, че Земята си има богиня — рече Артър. — Гея й викали, така съм чувал.
— О, да — отвърна Лийфи. — Гея е сладурана, обаче е много своенравна. Съвсем наскоро реши, че не й харесвало как човечеството се отнася към нея и заряза Земята. Казват, че отишла някъде, където щели да й обръщат повече внимание. Опитах се да я върна, но не ще и това е.
— Ами Деметра и Персефона? И те са по тая част, нали така?
Лийфи поклати глава.
— Може би си забелязал, че тук нямаме гръцки и римски богове — всъщност, никакви богове от големите религии. За това си има причина. Нали разбираш, те гледат на нас отвисоко. Смятат ни за парвенюта. Още по-важно — отказват да признаят моето водачество и превъзходството ми в свещените дела. Не Мога да работя с богове, които поставят под въпрос властта ми, така де.
— Откъде идва Гегоман?
— Произходът му е малко съмнителен. Твърди, че бил от олмекско и кечуанско потекло. Но няма документи, с които да го докаже. Честно да си кажа, не знаем откъде е дошъл. Но е напълно квалифициран бог и като че се отнася сериозно към природата. И иска да работи с нас. Твърди, че му било писнало да се мотае из Ктхулувил и нищо да не върши. Затова предлагам да му предложим краткосрочен договор и да видим какво ще излезе. Всички ли са „за“? Чудесно Няма „против“. Артър, ти не гласува за нищо.
— Нямам никакво мнение по въпроса.
— Това не свидетелства за добър дух — заключи Лийфи. — Може ли след събранието да си поговорим на четири очи?
По-късно, насаме с Артър в неговата стая, Лийфи рече:
— Артър, разбирам, че ти е трудно.
Артър кимна, но не отговори.
— Вероятно си мислиш, че съм те измамил или поне съм те използвал.
Артър сви рамене, но не погледна Лийфи в очите.
— Беше необходимо — продължи Лийфи. — Онова, което в твоите човешки очи е нечестно, от моя гледна точка е просто необходимост. Твоите собствени митове и легенди са пълни с истории за богове, измамили човеци — как им обещали едно, а им дали друго. Уверявам те, че няма как иначе. Божествата имат по-различни разбирания от човешките, и по-различни императиви.
— Благодаря ти, че ми го казваш — рече Артър, — но от това не се чувствам по-добре.
14
Лийфи обиколи доста свят, за да търси още богове за пантеона си. Шанго го намери под един навес сред тропическата джунгла в южната част на Царството на боговете — пиян, разлигавен и тънещ в самосъжаление от палмовото вино.
Наскоро, на един прием за гръко-римски божества, към Шанго се бяха отнесли пренебрежително. Марс-Арес го беше спрял на вратата:
— Ти къде бе, момче? Такива като тебе нямат работа тук.
Шанго се бе отдалечил тежко с нацупена физиономия. Щом се върна в бараката си в джунглата, той разкъса черните вечерни дрехи, които си бе създал специално за случая. Царствено, монументално пиян, той почна да крещи обиди към белите и техните надути богове.
Бесня, бесня и накрая се изтощи. Тогава изпадна в дълбока сръдня, настроение, в което можеше да пребивава до безкрайност; тъкмо в това състояние го намери Лийфи.
