Домът на боговете

Гомес сигурно беше схванал, че тук става нещо кардинално.

— Според мен от вашто момче ще излезе нещо. А и тия богове, дето си ги насъбрал тука, наистина са голяма работа. Ще приема надписа под снимката — той се позамисли още малко. — Всъщност, искам да ви изляза с контрапредложение.

— Ами давайте.

— Вие ми пишете името, както казахте. Но освен това изписвате и телефонния ми номер. Направете го, и всичките ви снимки ще правя безплатно.

— Предложението си го бива — рече Сами. — Но съм длъжен да ви кажа, че това да си фотограф на боговете ще се превърне в ценна привилегия. Тая привилегия ние няма да я раздаваме ей така, за нищо. Виж какво — имаш десет фотосеанса при предложените от тебе условия, а после, ако искаш да продължиш да работиш за нас, ще говорим каква такса да ни плащаш.

— Не съм и чувал за подобна уговорка!

— Погледни го така — продължи Сами. — Да предположим, че имаш ексклузивни права да снимаш Майкъл Джексън.

Гомес кимна.

— Разбрах те — той погледна Артър. Очите му се присвиха. — Значи смяташ, че от това хлапе ще излезе втори Майкъл?

— Още по-добре. Артър е основателят на религията, която ще се превърне в следващата велика световна религия. Артър ще е най-великото нещо от Исус Христос насам.

— Не богохулствай — прекръсти се Гомес. — Но ще заложа на вас. Според мен вие, хора, ще стигнете далеч.

След фотосеанса на Артър му се дощя да се поразходи, но Сами му беше уредил моден сеанс и скоро той затъна до колене в кроячи, в шивачки, които разгъваха пред него топове плат, навеждаха се над него с усти, пълни с карфици, слагаха бастичка тук, дипличка там, а кроячите отстъпваха назад, с присвити очи и стиснати устни, за да преценят резултата. Богатите платове като че казваха: „Ти наистина си нещо особено“. Облякоха го в коприна и сатен, дадоха му жилетки, бродирани със златна и сребърна сърма, а на главата му слагаха малки шапчици, извезани с разноцветни мъниста. А после му донесоха кожени мантии, наметала с пера, разкошни ризи и блузи, някои — с цепнати ръкави, под които се виждаше подплатата, и широки колани от мека руска кожа, и везани чехли с извити нагоре върхове. И Артър погледна резултата в огледалото, и остана доволен. Знаеше, разбира се, че всичко това е абсурд; но модата не е ли винаги абсурд? И кой би могъл да съди премяната на един пророк, освен друг пророк или някой бог?

Чак вечерта му се удаде възможност да остане сам в стаята си и да почете книга. Това винаги беше най-хубавата част от деня му. Откакто боговете довтасаха, Артър прекарваше много време в изучаване на старинните си книги. В тях намираше утеха. Винаги бе имал вкус към тайнственото, непонятното, далечното, и към най-обикновеното невъзможно. Тъкмо това на първо място го подтикна към митографията.

Едва-що се беше отпуснал с подвързания с дърво ключ към Соломоновите мистерии, подаръкът от господин Аводар, и на вратата се почука. Влезе Лийфи.

— Не исках да те безпокоя, обаче тъкмо се връщам от Царството на боговете, та си рекох, че това ще ти хареса — той подаде на Артър крехка книга от палмови листа в найлонова подвързия. Беше „Жълтата книга на Тот“. Артър я прие с благодарност. Беше в завидната позиция — самите богове да му носят книги за древните тайнства.

Час по-късно се отби Луума с „Великите жертвени записи на лумерийските асклепи“. Не беше оригинал, а изключително добро копие, единственото на Земята, откраднато от централната библиотека в Царството на боговете.

А после, след вечерята, която Артър изяде в стаята си на поднос, нахълта Роте с „Диктати на воюващите височайши богове“, а не след дълго го последва и Гегоман с „Книга на боговете: как да убиваме за удоволствие и святост“.

Последните две от край до край бяха на езици, които Артър не можеше да разчете; но боговете винаги с радост се отбиваха да му попреведат това-онова.

16

В къщата на Артър цареше жега, навалица, хаос и воня. Сами искаше да купи съседната къща, че да се поразширят малко. Артър представа си нямаше, че къщата се продава.

— Семейство Самуелсън още не са взели окончателно решение — осведоми го Сами, — но им излязох с предложение, на което не могат да откажат.

— Но с какво ще я купиш? Не и с моите пари! Аз пари нямам. Още не съм си ги получил от оная работа със златната мина.

— Няма да харча парите ти — успокои го Сами. — Ще купя къщата с последния товар злато и скъпоценни камъни, който ми доставиха боговете.

— Стигат ли?

— Ще стигнат, докато почне да идва десятъкът.

— Десятъкът?

— От новопосветените в нашата вяра.

— Не знаех, че имало и такива.

— Първият товар трябва да пристигне след половин час. Имаме време тъкмо колкото да отидем до съседите и да приключим със сделката.

— А аз за какво съм ти?

— Ела да видиш как става.

Отидоха до съседната къща и позвъниха. На вратата се показа Джосая Самуелсън — пълен, беловлас пенсиониран ортодонт.

— Пак ти! — възкликна той. — Този път и Артър си довел. Здравей, Артър.

— Здравейте, господин Самуелсън.

— Как е гос’жата? — попита Сами.

— Още се мъчи с онова кожно възпаление. Такива язви не си виждал. Единственото нещо, което я облекчава, е кисненето във вана с вазелин.

— Много съжалявам да го чуя — рече Сами. — Нали си спомняш, миналата седмица те предупредих, че върлува.

— Спомена нещо за магия.

— Да, това е работа на боговете — обясни Сами. — Като не става на тяхната, правят магии. Помолих ги да не правят така, ама нали ги знаете — богове.

— Освен това мен почна да ме боли зъб — рече Самуелсън. — Но зъболекарят ми нищичко не може да открие.

Сами поклати глава.

— Магията за зъби. Казах на Роти да не я прави. Но той така се разстрои.

— Че защо ще се разстройва един бог?

— Вече така му е писнало да спи с другите богове в къщичката на Артър, че чак му се драйфа. Иска да си има своя къща. Всички богове искат.

— Защо тогава не му купиш къща? Къщи за продан да искаш!

— Но те не са съседни на Артъровата.

Самуелсън сви претенциозно рамене.

— Значи, ще му се налага да изминава две-три преки, за да се види с приятелчетата си.

— Не, изобщо не става въпрос за това. Имотите трябва да са един до друг, за да оформят единно свещено затворено пространство. Наричаме го теменос.

— Опитвате се да превърнете тия две къщи в нещо като обител?

— Тези двете и още няколко, господин Самуелсън. Имаме предложения за имота от другата страна и за този отзад. Убедени сме, че до края на седмицата ще уредим сделката. Точно както още сега веднага ще се