повече обезумяват, протягат ръце към нея — и точно тук тя прекъсваше лентата. Що за глупости! Що за противни вълнения. Помъчи се да насочи вниманието си към онова, което й говореше Сами. Беше интересно.
— Времето на тези стари култове се връща, Мими — обясняваше Сами. — Всичките големи религии вече са се изхабили. Не могат да родят нищо. Но ние можем. Ние имаме истински богове, Мими! Те може и да не са приятни, но са истински и постигат резултати. И възнаграждават онези, които им служат.
— Служат им? — сънливо откликна Мими. — Не разбирам за какво ми говориш. — И тя зачака Сами да обясни. Усещаше онова незаконно чувство на сексуална наслада.
— Много хора ще им служат, като принасят жертви и танцуват — рече Сами. — Все повече и повече — колкото повече се доказват боговете.
— Предполагам, че така ще стане — рече уклончиво Мими.
— Нали си гледала „Десетте божи заповеди“ на Де Мил? Всяка година го въртят по Коледа.
— Да, гледала съм го. Дето Чарлтън Хестън се катери по планината, за да получи свещените скрижали.
— Не точно този епизод имах предвид. Спомняш ли си сцената, където чадата Израилеви се кланяха на златния телец?
— О, да. Доста шокираща беше.
— Може би. Но и доста възбуждаща, нали?
Кадри от филма се наложиха върху фантазията на Мими.
— Никога не бих могла!
— Ти можеш да си жрицата и да ги водиш!
Тя се втренчи в него. Мислите й ли четеше? Или, в крайна сметка, да фантазираш такива неща не беше нещо толкова необичайно?
— Кой, аз?! — изхихика тя неуверено. — Според теб съм способна да правя такива неща?
— Знам, че си способна — отвърна Сами. — Виждал съм те как танцуваш, Мими. Имаш прекрасно чувство за ритъм. Освен това имаш подходящата външност, фигура — всичко. От тебе би излязла чудесна жрица.
Беше й нужно малко време, докато намери думи, с които да изкаже следващата си мисъл.
— Но тези езически жрици са вършили ужасни неща!
Сами също изказа много внимателно следващата си мисъл:
— Ако боговете наистина са живи, и ако те наистина искат точно това, как може то да е ужасно?
Тя се взираше в него, оцъклена, сияеща.
— А цялата работа е там — продължи Сами, — че в момента ние сме още на партера. Сега, когато всичко тепърва започва, всичко е възможно.
— Сме?
— Аз съм вътре в това още от самото начало. И ти също можеш да бъдеш, Мими, стига да поискаш.
— Ти да не би всъщност да ми предлагаш… предлагаш ли ми?
Сами я загледа втренчено. Ръцете й трепереха. Мими открай време си знаеше, че той се интересува от нея. Но някакъв си мършав младши брокер никога не се покривал нейните представи за нещо по-така. Сега обаче той й изглеждаше променен, зареден със силата на тези странни богове.
Сами хвърли на масата двайсетдоларова банкнота. Изправи се и й протегна ръка.
— Тук е много шумно. Хайде да отидем някъде, където ще можем да поговорим. Виждам, че имаш огромно бъдеще в това. Мими. В НСР ПДБ можеш да станеш изключително важна.
Тя го последва навън към колата. Не го попита къде отиват. Чувстваше, че пред нея се открива нов живот. Беше страшно. Но пък беше толкова вълнуващо.
Част втора
18
Нека хванем сега една странична пътека, която ще се окаже извънредно важна за нашата история.
Докато всичко това се случваше с Артър, Вселената тихичко си гледаше работата. После изведнъж усети остра болка отвътре. Тя се дължеше на сигнала, който Артър неразумно бе задействал.
Какъв сигнал, питате? Знайте тогава, че когато смъртните се свързват с Царството на боговете, Вселената регистрира чистата невероятност на подобно събитие по най-очевадния начин — с болка.
Болката беше знак за възможно заболяване в общото устройство на нещата, такива, каквито са и както се случват.
Вселената се беше научила да се вслушва в подобни знаци.
Проявявайки инстинкт за самосъхранение, тя бе създала същество, което да се грижи за проблема. Създаде Астур, Висш Бог, чиято единствена задача беше да отиде на съответното място, да открие какво не е наред и да направи нещо по въпроса.
За да е сигурна, че работата ще бъде свършена. Вселената създаде още дванайсет божества.
Имаше втора защитна линия. Ако Астур се окажеше неспособен да се справи с проблема, щяха да се пробват останалите дванайсет божества.
Раждането на Астур се осъществи в една област, съвсем отделна от Царството на боговете. Тя дори нямаше име, макар че някои я наричаха Измерението на възможностите.
Измерението на възможностите създаде свят за Астур: ферма, къща, земи, крави и съпруга — прекрасната Леция, която не само беше предопределена за Астур, но и раждането й бе предизвикано едновременно с неговото, за да е сигурно, че ще се ожени именно за нея.
Всичко това обаче не караше Астур да се надува. Той се беше родил със знанието за какво е роден.
Поради това знание той почти не обръщаше внимание на фермата, животните и жена си. Онова, което беше длъжен да направи, беше да изпълни задачата, за която е роден; задачата, която щеше да спаси Вселената от разрушение, чието начало беше дал Артър, влизайки във връзка с Царството на боговете.
Това беше общата идея. Но Астур първо трябваше да се досети какво точно е длъжен да прави.
А това си искаше доста мислене.
Той каза на Леция да не го чака за вечеря и се запъти към минарето, издигнато в единия ъгъл на къщата му, място за медитация. Настани се на възглавничката, съсредоточи се в една точка и почна да медитира.
Чрез напрегната мисловна дейност той скоро научи стратегия, с която да неутрализира вселеноразрушителното въздействие на Артъровата постъпка.
Трябваше да посети Тъкачката на светове.
С помощта на Тъкачката Астур щеше да се справи със задълженията си.
Всичко му просветна изведнъж. Това й беше голямото предимство на предопределената съдба. Не ти се налага да хабиш сума ти време в обмисляне на разните възможности.
Той слезе от минарето и се сбогува с жена си.
— Трябва да замина да свърша една работа — рече й той. — Ще се бавиш ли?
— Трудно е да се каже.
— За какво става въпрос?
— Трябва да поправя централния мит, който крепи Вселената и всичко живо.
— Но аз си мислех, че ние двамата ще създадем свой собствен мит.
— Разбира се, че ще го създадем. Веднага щом се върна, и се захващаме.
Прекрасната чернокоса Леция беше много нещастна, че той тръгва още преди да са се опознали напълно. Астур й каза, че скоро ще се върне и ще създаде мит с нея, мит, съвсем различен от този, който му предстоеше да се мъчи да закърпи, мит за тях двамата. Тя го помоли да не се бави твърде дълго. И така, той потегли.
