уговорим за вашия имот.
— Заплашвате ме, а?
— Съвсем не — отвърна Сами. — Просто ви предричам, че ако сега си мислите, че имате дертове, изчакайте само да видите какво са ви намислили боговете другата седмица. Но вие не искате това, затова хайде да влезем вътре и да прегледаме тия документи на чаша от великолепното кармелско вино на жена ви.
— Какво пък, по дяволите — възкликна Самуелсън, — ние и без това смятахме да се местим в Маями Шорс. Този квартал вече кучета го яли. Не че искам да ви обиждам.
— Не сме се и обидили — отвърна Сами, положил едната си длан на рамото на Самуелсън, като лекичко го подтикваше навътре, а с другата измъкваше документите от вътрешния джоб на якето си.
След три дни семейство Самуелсън се изнесе. Сами реши да използва новоосвободилата се къща за провеждане на курсове. За първия час доведе и Артър.
Приелите новата религия ги докараха с камион от окръжното изтрезвително в Дейд. Десет души — седмина мъже и три жени, всичките бая поочукани от живота. Бяха им платили по десет долара на парче да приемат НСР ПДБ и да вършат някаква работа в споменатата организация, подробностите по-късно. Те се нагласиха по сгъваемите столове, подредени от Сами.
— Сега ме слушайте — рече Сами. — Избрах вас, защото всичките разправяте, че искате да работите, ама не можете да си намерите работа. Нали така?
— О, така си е — обади се един от мъжете. — Нас никой не ще да ни наеме, щото сме пияндета.
— Аз нямам нищо против пияндетата — заяви Сами. — Вие може да сте си пияндета и пак да работите за мен.
— Да сме си пияндета? Искаш да кажеш, че не се опитваш да ни накараш да спрем пиенето?
Сами поклати глава.
— В тази организация насърчаваме пиенето по време на работа.
Лицата на новите попълнения мигом светнаха. После един от тях се сети за един проблем.
— Ама откъде ще взимаме пиенето?
Сами се усмихна.
— Нашата организация ще ви снабдява с алкохол. Както и с малко джобни пари.
Пияндетата си обмениха погледи, изпълнени с щури догадки. Това беше същинска сбъдната мечта. Мечтата на пияницата! Но къде ли се криеше уловката?
— И кво тря’а да правим за т’ва, гус’ине?
— Очаквам от вас всяка седмица да довеждате минимум двама души, които да приемат новата вяра.
— Дори и пияници?
— Трупове, ако щете — отвърна им Сами. — Стига да имат валидна регистрация за гласоподаватели. На този етап е важна бройката.
Пияндетата закимаха. Дотук бяха схванали. А сега, къде беше пиячката?
Но Сами не беше свършил.
— Освен това очакваме от всички вас да поддържате валидни регистрационните си карти на гласоподаватели и да сте готови да гласувате когато, където и както ви кажем.
Пияндетата се позамислиха над това. Току-що бяха открили къде е уловката в това предложение, твърде добро, че да е истинско. Един се обади:
— Не е ли незаконно да се купуват и продават гласове?
— С нищо не противоречи на божествения закон — отвърна Сами.
Пияндетата закимаха, успокоени, че са намерили разрешение на този мъчен въпрос на съвест.
Първото пиянде се обади:
— Хей, за мене не е никакъв проблем. Ама ако ченгетата разберат за тая работа, ще стане напечено.
— За ченгетата не бери грижа. Аз ще се постарая да са добрички.
— И за кого ще трябва да гласуваме?
— Ще ви кажем, дотогава — много време.
— А къде е пиенето?
— Елате в кухнята и си налейте.
17
Когато Мими развали годежа си с Артър, тя очакваше на другия ден той да й се обади, да почне да й се подмазва по онзи свой умилителен начин и да я моли да размисли. Тъкмо това възнамеряваше да направи и тя, след като му прочете лекция на тема как се държи със света изобщо и с нея в частност. Самоусъвършенстването на Артър беше една от любимите й теми и тя очакваше с голямо нетърпение този разговор. Но часовете минаваха, а Артър не се обаждаше, и тя отначало се подразни, а после изпадна в смут. Хрумна й, че тук става нещо, надхвърлящо рамките на нейния опит. Тъй като не знаеше какво да прави, позвъни на Сами.
Вечерта Сами я заведе в „Слава богу, че е петък“ да обсъдят проблема.
— О, Сами — възкликна Мими, докато си пийваше от своя „Рой Роджърс“. — Тези изчадия са чудовищни, просто чудовищни. Как е могъл Артър да ги пусне в дома си?!
— Трябва да разбереш — отвърна Сами. — Чудатото им поведение се дължи на основателни причини.
— Какви причини?
— Чудовищното — обясни Сами, — за съвременния човек е единственият начин да се приближи до свещеното.
— Наистина ли?
Сами кимна.
— Нашият век не е време за мекушавите образи на отколешната религиозност. Те вече не вършат работа. Боговете, истинските богове са създания, излезли от кошмарите.
— Не мога да повярвам — възкликна Мими.
— Сама ги видя.
— Да, видях ги. О, Сами, толкова бяха ужасни.
— Това е новата парадигма — заяви Сами със самодоволството на човек, който е много вътре в нещата.
Мими се замисли. Ресторантът бе изпълнен с жуженето на разговори и приглушена музика. Хората седяха по масите с питиета пред себе си и се забавляваха. И Мими искаше да се забавлява. Но открай време на нея не й беше много ясно как точно се прави това. Емоциите вътре в нея винаги воюваха помежду си. Ужасяваше се от онова, което желаеше, желаеше онова, което я ужасяваше. Тя беше човек сериозен и въпреки това й се искаше да бъде весела, безгрижна, фриволна. Артър й се беше сторил добър компромис. Беше също толкова въздържан, колкото и тя, по никакъв начин не можеше да го наречете лекомислен. И все пак професията му, митографията, беше странна, тайнствена, може би дори малко опасна. Беше впечатлена от старите книги, амулетите и талисманите, които той събираше. Те притежаваха аура на нещо древно и неизразимо. Нещо много сериозно, но не съвсем приятно. И това я вълнуваше. Дори възбуждаше в нея — макар че никога не би го признала дори пред Сали Джийн, най-добрата й приятелка — сексуална тръпка.
Трябва да съм наистина лошо момиче, мислеше си тя не без гордост, щом чувствам това. Но така си беше, и тя се бе усетила, че… не точно фантазира, но получава малки изблици на фантазии — кратки, незаконни, забранени проблясъци: Тя като жрица на някой древен, нечестив култ. Виждаше се обкръжена от рошави поклонници, да ги води в екстатичен танц, застанала пред бушуващ огън, гола до кръста, плътните сенки очертават малките й, добре оформени гърди, дългата й черна коса се вие по раменете й на змиевидни кичури, очите й сияят… тимпаните думкат, пронизително ридаят флейти, поклонниците все
