Робърт Шекли
Страж-птица
Останалите производители на страж-птици вече се бяха събрали, когато Гелсън влезе. Те бяха шестима, без да смята себе си, и помещението вече плуваше в синкавия дим на скъпите им пури.
— Здрасти, Чарли — извика един от тях към него.
Останалите прекъснаха разговорите си, за да го поздравят. Като производител на страж-птици той също бе член на групата на спасителите, припомни си мрачно Гелсън. С особени привилегии. Защото ако искаш да спасяваш човешката раса, трябва да имаш потвърден от правителството договор.
— Представителят на правителството още го няма — каза му един от мъжете. — Но ще пристигне всеки момент.
— Ще получим зелена улица — обади се друг.
— Чудесно — Гелсън седна на един от столовете по-близо до вратата и се огледа. Беше като конвент или съвещание на скаути. Шестимата мъже се гордееха, че са едни от малкото. Президентът на „Южна консолидационна“ говореше на висок глас за невероятната издръжливост на страж-птиците. Двамата президенти на други фирми, с които разговаряше, се усмихваха, кимаха, като единият от тях се опитваше да вмъкне някоя дума за резултатите от теста, който бе провел по отношение съобразителността на страж- птицата, а другият говореше за новото акумулаторно оборудване.
Останалите трима също бяха образували групичка и превъзнасяха страж-птицата.
Гелсън забеляза, че всички те седяха изправени и надути като месии, за каквито се смятаха. Не намираше това за смешно. Допреди няколко дни той самият се чувстваше така. Мислеше се за възпълничък и леко оплешивяващ светец.
Той въздъхна и си запали цигара. В началото, когато внедряваха проекта, той изпитваше същия ентусиазъм като останалите. Спомняше си как казваше на главния си инженер Макинтайър:
— Мак, настъпва нова ера. И страж-птицата е неин представител.
А Макинтайър кимаше мъдро — поредният фанатик, вярващ в страж-птицата.
Колко прекрасно изглеждаше всичко тогава! Прост и надежден отговор на един от най-големите проблеми на човечеството, опакован в половин килограм неръждаем метал, кристал и пластмаса.
Може би точно това беше причината за неговите сегашни съмнения. Гелсън подозираше, че не е възможно човешките проблеми да бъдат разрешени толкова лесно. Трябва да има някаква грешка.
Все пак убийството беше твърде стар проблем, а страж-птицата — твърде скорошно решение.
— Господа… — Те говореха толкова разгорещено, че не бяха забелязали влизането на представителя на правителството. Сега в помещението моментално настъпи тишина.
— Господа — каза закръгленият държавник. — Президентът със съгласието на Конгреса взе решение за създаването на поделения от страж-птици във всяко населено място в страната.
Радостните възгласи на мъжете огласиха стаята. Бяха им предоставили възможността да спасят света. Гелсън седеше замислен и притеснено се питаше къде е грешката в цялата работа.
Той слушаше внимателно, докато човекът на правителството разясняваше схемата за разпределението. Страната трябваше да бъде разделена на седем района и всеки от тях да бъде снабдяван и обслужван от един производител. Това естествено означаваше монопол, но необходим. Подобно на телефонното обслужване, той беше изцяло в интерес на обществото. Не можеше да съществува конкуренция в обслужването със страж-птици. Те бяха за всички.
— Президентът се надява — продължи представителят, — че в най-кратки срокове навсякъде ще бъде въведено обслужването със страж-птици. Вие ще имате пълно предимство при снабдяването със стратегически метали, работна сила и така нататък.
— Аз лично — обади се президентът на „Южна консолидационна“ — очаквам да подам на пазара първата партида страж-птици след седмица. Готов съм да започна производството им.
Останалите мъже също бяха готови. Предприятията бяха подготвени за работа от месеци. Всички стандартни характеристики бяха уточнени и се чакаше само разрешението на президента.
— Чудесно — каза представителят. — Ако това е всичко, аз мисля, че можем… Въпрос ли имате?
— Да, господине — каза Гелсън. — Искам да знам дали ще произвеждаме настоящия модел.
— Разбира се — отвърна представителят. — Той е най-модерният.
— Аз имам възражения — Гелсън се изправи. Колегите му го гледаха хладно. Явно той се опитваше да забави настъпването на златния век.
— Какво е възражението ви? — попита представителят.
— Позволете ми да заявя на първо място, че аз съм напълно съгласен с производството на машина за спиране на убийствата. Тя отдавана беше нужна. Възразявам само срещу схемата за самообучение на страж-птиците. Тя всъщност служи за стимулиране на машината и й придава псевдосъзнание. Аз не одобрявам това.
— Но вие лично доказахте, че страж-птицата няма да е напълно ефикасна, ако не бъде монтирана тази схема, господин Гелсън. Без нея страж-птиците ще могат да предотвратяват само около седемдесет процента от убийствата.
— Знам — каза Гелсън, Чувстваше се ужасно неудобно. — Но мисля, че съществува опасност да разрешим на машина да взема решения, които по право принадлежат само на човека — заяви той упорито.
— О, стига, Гелсън — обади се един от президентите на корпорации. — Няма нищо подобно. Страж- птицата само прилага решенията, взети от достойни хора още преди векове.
— Мисля, че е точно така — съгласи се представителят. — Но разбирам чувствата на господин Гелсън. Тъжно е, че трябва да оставим един чисто човешки проблем да бъде разрешаван от машини. Още по- тъжното е, че трябва да дадем на машините правото да прилагат закона. Но аз ви моля да не забравяте, господин Гелсън, че няма друга възможност да се
— Да, мисля, че съм съгласен — недоволно произнесе Гелсън. И сам си бе казвал това хиляди пъти, но все пак нещо го притесняваше. Може би трябваше пак да си поговори по този въпрос с Макинтайър.
Когато съвещанието приключи, той се сети за нещо и се усмихна.
Много полицаи щяха да останат без работа!
— Е, какво мислиш за тази работа? — попита полицай Селтрикс — Петнайсет години в отдел „Убийства“, а сега ще ме замести някаква си машина. — Той прекара голямата си ръка по челото и се облегна върху бюрото на капитана. — Не е ли невероятна науката ни?
Двама други полицаи, също дългогодишни служители в отдел „Убийства“, закимаха унило.
— Не се притеснявайте — каза капитанът. — Ще ви намерим работа в отдел „Кражби“, Селтрикс. Там ще ви хареса.
— Просто не мога да си представя — продължи да се оплаква Селтрикс. — Една противна купчина от ламарина и стъкло ще ми разследва всички престъпления.
— Не е така — каза капитанът. — Страж-птиците трябва да предотвратяват престъпленията.
— Че тогава какви престъпления ще са това? — попита един от полицаите. — Искам да кажа, че не могат да обвинят някого в убийство, щом не го е извършил. Нали така?
— Не става дума за обвинения и съд — обясни капитанът. — Страж-птиците трябва да спрат човека, преди той да е извършил убийството.
— Значи ли, че и никой няма да го арестува? — попита Селтрикс.
— Не знам как ще се реши този въпрос — призна си капитанът.
Мъжете останаха мълчаливи известно време. Капитанът се прозя и погледна часовника си.
— Едно нещо не мога да разбера — обади се Селтрикс, който продължаваше да седи облегнат върху бюрото на капитана. — Как го правят? Как разбират, капитане?
Капитанът огледа лицето на Селтрикс, за да разбере дали не му се подиграва. Все пак вестниците пишеха вече от месеци за страж-птиците. Но после се досети, че Селтрикс, както и колегите му, рядко си правеха труда да прочетат нещо друго освен спортната страница. Той опита да си припомни онова, което бе прочел в допълнителното издание на неделния вестник.