АНТОНИО
Имаш грешка, драги!
ПЪРВИ СТРАЖ
Не, ни на йота! Разпознах те мигом,
макар и да не си с пиратска кърпа.
Води го! Той си знае, че го знам!
АНТОНИО
Принуден съм да им се подчиня…
За вас бях тръгнал, а намерих тях!
Сега ще отговарям пред съда;
но вий какво ще правите, когато
бедата кара ме да си поискам
кесията? За вас ми е по-мъчно,
отколкото за мен… Защо мълчите?
Главата горе!
ВТОРИ СТРАЖ
Хайде! Да вървим!
АНТОНИО
Тогаз ще ви поискам само малко
от своите пари.
ВИОЛА
Какви пари?
За помощта, която тъй учтиво
оказахте ми, и зарад бедата,
в която се намирате, на, ето,
от скромните ми средства ще ви дам
назаем една част. Не съм богат,
това е половината от всичко,
което имам.
АНТОНИО
Как? Не ща да вярвам!
Нима от мене ще се отречете?
Възможно ли е моите услуги
въздействие да нямат върху вас?
Недейте ме в бедата изкушава,
че, току-виж, оказал съм се толкоз
безволен, че самичък да изтъкна
как много ми дължите!
ВИОЛА
Аз не помня
да съм ви длъжен и не ви познавам.
Неблагодарността е според мене
по-лоша от пиянството, лъжата,
бъбривостта… от всичките пороци,
които тровят слабата ни кръв.
АНТОНИО
О, небеса!
ВТОРИ СТРАЖ
Човече, губим време!
АНТОНИО
Две думи! Аз измъкнах този момък
от челюстите страшни на смъртта
и после го лекувах с нежна обич,
не, с обожание към туй лице,
което обещаваше — тъй мислех —
неземна добродетел!…
ПЪРВИ СТРАЖ
Всичко туй
не ни засяга. Времето тече!
АНТОНИО
Но колко грозен идол се оказа
туй мое божество! Себастиан,
опозори ти дивната си външност!
Но тялото не знае грозота;
тя само на духа ни е черта
и няма друг сакат човек освен
тоз, който е със дух осакатен.
Добро и хубост заедно вървят,
а хубавото зло е празен съд,
изписан от Лукавия!
ПЪРВИ СТРАЖ
Той май че
се е побъркал!… Тръгвай! Стига думи!
АНТОНИО
Водете ме!
