Дванайсета нощ

Влиза сър Андрю.

СЪР АНДРЮ

        Ха, срещнах ли ви пак! Тази плесница е за вас!

Удря плесница на Себастиан.

СЕБАСТИАН

        А таз пък е за теб! И също таз!

Бие го и измъква шпагата си.

        Тук всички са, изглежда, полудели!

Влизат сър Тоби и Фабиан.

СЪР ТОБИ

        Спрете, господине, или шпагата ви ще изхвърчи на покрива!

ШУТЪТ

        Отивам да обадя на господарката! Не бих искал да си сменя кожата с някой от вас дори за цели две стотинки.

Излиза.

СЪР ТОБИ

        Хайде, хайде! Не мърдай!

СЪР АНДРЮ

        Не, оставете го! Аз ще се разправя с него по друг начин: ще го дам под съд за телесна повреда, ако още има закони в Илирия! Нищо че съм го ударил пръв!

СЕБАСТИАН

        Махни си ръката!

СЪР ТОБИ

        Как не! Хайде, младо петле, вмъкнете желязото в ножницата му. Този път сте се добре настървили!

СЕБАСТИАН

        Пусни ме и измъквай свойта шпага!

        Аз ще ти дам един урок веднага!

СЪР ТОБИ

        А, така ли? Тогава ще източа една-две унции46 от нахалната ти кръв!

Измъква шпагата си.

Влиза Оливия.

ОЛИВИЯ

        Веднага да престанеш, вуйчо Тоби!

СЪРТОБИ

        Мадам!

ОЛИВИЯ

        Това е немислимо! Грубиян,

        създаден да живее в дива пустош

        и в пещери на варвари, които

        приличие не знаят. Да се махаш!

        Цезарио, недей да му се сърдиш!

        Вървете, казах!

Сър Тоби, сър Андрю и Фабиан излизат.

                        Моля ти се, мили,

        не с гняв, а с разум погледни на туй

        просташко посегателство над твойто

        спокойствие. Да влезем у дома!

        Ще ти разкажа всички лудории,

        извършени от този стар обесник,

        и сам ще се разсмееш. Да вървим!

        Щом зърнах двете шпаги да блестят,

        усетих си сърцето в твойта гръд!

СЕБАСТИАН

        Какво туй значи? И дали съм буден?

        Ако сънувам, този сън е чуден!

        О, Лета47, потопи ме във забрава,

        та още дълго той да не престава!

ОЛИВИЯ