слугите си тъй трезво и разумно.
Все пак във всичко туй се крие нещо
неразбираемо. Но ей я, иде!
ОЛИВИЯ
Недей осъжда тази ми припряност,
а с мен ела в параклиса домашен.
Под свода му пред тоз духовник благ
ще те помоля да повториш пак
обета си, така че тази моя
недоверчива, трепетна душа
да се успокои. Той в пълна тайна
ще пази всичко до деня, във който
ти сам поискаш да го разгласим,
за да се свържем с тържество, достойно
за потеклото ми. Какво ще кажеш?
СЕБАСТИАН
Че клетва дадох и докле живея,
на теб ще бъда верен и на нея!
ОЛИВИЯ
Тогаз води ни, отче! Слънце, ти
кортежа ни годежен освети!
ПЕТО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
ФАБИАН
Ако си приятел, дай да прочета писмото му!
ШУТЪТ
Добре, уважаеми Фабиане, но ако и ти изпълниш едно мое желание.
ФАБИАН
Съгласен. Какво е то?
ШУТЪТ
Да не настояваш да четеш писмото му.
ФАБИАН
Все едно да подариш някому куче и в замяна да си го искаш обратно.
КНЯЗЪТ
Вий май принадлежите към дома на графинята?
ШУТЪТ
Да, господарю. Ние сме част от домашните й принадлежности.
КНЯЗЪТ
Познаваме се с теб, смешнико. Как си?
ШУТЪТ
Благодаря, господарю: и тъй, и тъй. Добре благодарение на враговете и зле благодарение на приятелите.
КНЯЗЪТ
Обратното ти би желал да кажеш?
ШУТЪТ
Не, господарю, точно така.
КНЯЗЪТ
Защо? Не е възможно.
ШУТЪТ
Много просто, господарю. Приятелите хвалят неискрено моя ум, а враговете ми казват направо, че съм глупак. Тъй че едните ме принуждават да узная себе си, а другите ми помагат да се самоизмамвам. И тъй като в логиката, както и при женските целувки, две „не“ правят едно „да“, колкото повече приятели, толкова по-зле, и обратното!
КНЯЗЪТ
Чудесно просто!
ШУТЪТ
Никак не е чудесно, господарю. И все пак благоволете да бъдете между приятелите ми!
КНЯЗЪТ
