Дванайсета нощ

        И да стана двуличник към тях? Вземи!

ШУТЪТ

        Щом вече сте двуличник, поне удвоете я, господарю!

КНЯЗЪТ

        И да удвоя греха си?

ШУТЪТ

        И тази тук има две лица, но от това звънът й не е по-лош.

КНЯЗЪТ

        Дръж, хитрецо!

ШУТЪТ

        Чудно, защо при надбягванията винаги се брои така: едно-две-три! И защо трикраките столчета имат по три крака, а камбанарията на „Свети Бенедикт“ звъни винаги тъй: бим-бам-бум!

КНЯЗЪТ

        Не, повече сега няма да ми измъкнеш. Виж, ако съобщиш на графинята, че съм дошъл да й говоря, и я доведеш тук, може би това ще събуди още веднъж моята щедрост.

ШУТЪТ

        Летя, господарю. Вие приспете сега щедростта си с „нани-на“, та, като отвори после очички, да се усмихне нашироко и да каже: „на ти, на!“ И не мислете, че го правя от алчност — който обича златото, не може да бъде сребролюбив!

Излиза.

ВИОЛА

        О, княже, ето този ми помогна!

Влизат Антонио и Стражите.

КНЯЗЪТ

        Познат ми е човекът с туй лице,

        макар да си го спомням окадено

        като лика на древния Вулкан54

        от смолни сажди и барутен дим.

        Командваше той кораб, газещ плитко

        и малък по вместимост, но се счепка

        във абордаж тъй дързък и успешен

        със нашата най-горда единица,

        че нейният провал сам викна: „Слава

        на храбростта му!“ Как се казва той?

ПЪРВИ СТРАЖ

        Антонио. Това е онзи, който

        плячкоса нашия чудесен „Феникс“

        със стоката от Кандия55. Не друг,

        а той нападна „Тигър“, при което

        Тит, младият ви племенник, остана

        с една нога. Сред бял ден из града

        разхождаше се и дори бе дръзнал

        във кървава разправа да участва.

ВИОЛА

        Но, господарю, той извади шпага

        да ми помогне. Ала след това

        такива непонятни думи каза,

        че сякаш бе се помрачил внезапно.

КНЯЗЪТ

        Грабителю на кораби, крадецо

        върлуващ по солените води,

        каква безумна наглост те изпрати

        в ръцете на онези, от които

        ти свои кръвни врагове направи

        чрез кървави дела?

АНТОНИО

                        Орсино, нека

        ми бъде позволено да отхвърля

        туй прозвище, с което ме нарече.

        Антонио не е разбойник морски,

        макар че е заслужил да го считат

        Орсинов неприятел. От магия

        замаян бях и се намерих тука.

        Тоз момък непризнателен до тебе

        измъкнах аз от пяната ревяща

        на океана. Вече бездиханен,

        го върнах към живота и му дадох

        безкористната си и безгранична

        другарска обич. После пък, изпълнен

        със опасения за него, дръзнах

        да вляза в този град, за който знаех,

        че пълен е с опасности за мен.

        Видях, че го нападат и веднага

        измъкнах шпага, но ме заловиха.

        И ето че, подлецът му с подлец,

        наместо да ме следва във бедата,

        отрече въобще, че ме познава

        и в миг единствен се отдалечи

        от мен на цели двадесет години!

        И туй не стига, но не ми и върна