онуй, което час преди това
му бях заел!
ВИОЛА
Аз нищо не разбирам!
КНЯЗЪТ
А откога дошъл е той в града?
АНТОНИО
От днеска само. А до днеска с него
три месеца живяхме неразделно.
КНЯЗЪТ
Графинята! Като че ли небето
с нозе докосва грешната земя!…
А ти си луд, човече — този момък
при мене служи вече трети месец!…
Но отстранете го! За туй по-късно!
ОЛИВИЯ
Какво желание, като изключим
неизпълнимото, желали бихте
да ви изпълни, господарю мой,
покорната Оливия?… Защо,
Цезарио, не удържахте вие
на даденото слово?
ВИОЛА
Но, графиньо…
КНЯЗЪТ
Божествена Оливия, аз дойдох…
ОЛИВИЯ
Какво, Цезарио?… Простете,
ВИОЛА
Щом князът му говори, пажът млъква.
ОЛИВИЯ
Но песента сменете, господарю —
ухото ми тя дразни като лай
след музика.
КНЯЗЪТ
Все тъй жестока значи?
ОЛИВИЯ
Не, само постоянна княже мой.
КНЯЗЪТ
До безчовечност!… О, неблагодарна
красавице, пред чийто ням олтар
душата ми възнесла е тъй много
безплодни въздихания, кажете:
какво да сторя повече?
ОЛИВИЯ
Каквото
желаете и смятате за редно.
КНЯЗЪТ
О, бих последвал примера на оня
египетски разбойник56, който искал
да отнесе любимата си в гроба —
в тъй дива ревност нявга има дъх
на благородство! Но понеже аз
отгатвам, струва ми се, сечивото,
което е могло да ме отреже
от любовта ви, то ще имам милост
към вас, мъчителко немилостива;
ала затуй пък този ваш любимец,
тоз глезеник чаровен, към когото
и аз привързах се — защо да крия? —
ще ми плати. Да, аз ще го изтрия
за погледа жесток, от който той
измести княза си! Върви, младежо!
Аз ще пожертвам агнеца си мил,
но ще се гърчиш от дълбока рана
ти, гълъбице със сърце на врана!
ВИОЛА
Сто смърти ще умра и още сто,
ако щастлив ще ви направи то!
ОЛИВИЯ
Цезарио, къде?
ВИОЛА
След тоз, когото
със страст, като зеница на окото,
обичам аз и който ми е мил
тъй, както досега не ми е бил
и няма да ми бъде ни за миг
