Себастиан. Себастиан — и брат ми.
Облечен като вас, той неотдавна
във водната си гробница се спусна
и ако духовете са способни
да вземат лик и дреха, ти си дух,
дошъл, за да ни плашиш!
СЕБАСТИАН
Да, аз дух съм,
ала облечен в плътната обвивка,
получена от майчиното лоно.
А вий да можехте да сте жена
понеже всичко друго съответства,
прегърнал бих ви в сълзи и бих казал:
„Добре дошла, Виола, сестро моя,
изплувала от бездната!“
ВИОЛА
Баща ми
на челото си имаше една
кафява луничка!
СЕБАСТИАН
И моят също!
ВИОЛА
И се помина точно във деня,
на който вашата Виола беше
навършила тринадесет години.
СЕБАСТИАН
Да, точно тъй! Издъхна той, когато
сестра ми за тринадесети път
празнуваше рождения си ден!
ВИОЛА
О, въпреки че само тез одежди
отделят ни от сигурната радост,
не ме прегръщай още, докато
съвпадане по време, място, случки
не ти докаже, че съм таз, която
ти е сестра и казва се Виола.
Затуй след малко ще те заведа
при оногова, у когото скрити
са женските ми дрехи. Той пред двора
като певец представи ме, а после
помежду този княз и тази дама
по странен начин моята съдба
до днеска се въртя и колеба.
СЕБАСТИАН
Излиза, че природата, графиньо,
ви е подлъгала, но често тя
по път околен стига своите цели
и, бога ми, не губите вий нищо:
за девственица тя ви бе сгодила
и девственик ви дава в мъжка сила!
КНЯЗЪТ
Защо се колебаете? Кръвта му
е благородна. Мисля, че и аз
охотно ще участвам в този случай
на корабокрушение щастливо.
Не ми ли каза ти хиляда пъти,
че никоя жена не ще обикнеш
тъй, както мене?
ВИОЛА
И хиляда клетви
под туй ще сложа и ще ги опазя
тъй, както куполът небесен пази
светилото, делящо нощ от ден!
КНЯЗЪТ
Ръка ми дай тогаз и да вървим!
Бих искал да те видя в женски дрехи.
ВИОЛА
Оставих ги у капитана, който
изведе ме до този бряг. Но той
разбрах, че е попаднал зад решетки
по донос на Малволио, тоз ваш
домоуправител.
ОЛИВИЯ
Ще се погрижа
веднага да го пуснат… Нека дойде
Малволио!… Но спомням си сега:
горкият се побърка напоследък!
