Дванайсета нощ

        По-луда лудост, обладала мене,

        изтри в ума ми лудостта, която

        обхванала бе него… Как е той?

ШУТЪТ

        Доколкото състоянието му позволява, още хвърля къч срещу Велзевула. Написал е писмо до вас. Трябваше да ви го предам тази сутрин, но посланието на един смахнат не е слово Божие, тъй че не е толкоз важно кога ще бъде предадено.

ОЛИВИЯ

        Отвори го и чети!

ШУТЪТ

        Творба на маниак в уста на глупак — голяма полза ще добиете.

Чете.

                „Кълна се, госпожо!…“

ОЛИВИЯ

        Защо крещиш? Да не си полудял?

ШУТЪТ

        Не, госпожо, но чета лудост. Ако искате добре да разберете смисъла на писмото, трябва да го чуете в точното му звучене.

ОЛИВИЯ

        Не, не, чети го, както трябва!

ШУТЪТ

        Но тъкмо така трябва да се чете такова писмо. Моля ви да склоните внимание и дадете слух на моето изпълнение!

ОЛИВИЯ

        Прочети го ти, Фабиан!

ФАБИАН (чете)

                „Кълна се, госпожо, от вас бе извършена неправда срещу мене и светът ще узнае за нея! Вие наредихте да ме хвърлят в мрак и ме предадохте във властта на вечно нетрезвия си вуйчо, макар аз да владея своите мисли и чувства не по-зле от вас! Разполагайки с вашето собственоръчно писмо, посредством което вие ме подбудихте да се представя в известния вам вид, аз ще съумея да защитя своята поругана чест и да хвърля върху името ви петното, което то е заслужило. Мислете за мене, както желаете, но почитта, която ви дължа, остава вън от моето внимание, бидейки то уязвено от нанесеното ми несправедливо оскърбление. Подпис: Зле малтретираният от вас Малволио.“

ОЛИВИЯ

        Той сам ли го е писал?

ШУТЪТ

                                Да, госпожо.

КНЯЗЪТ

        Не се усеща дух на лудост в него.

ОЛИВИЯ

        Пуснете го и нека дойде тук!

Фабиан излиза.

        О, княже, ако вие сте решили

        наместо мъж да станете мой брат,

        аз каня ви да слеем двете сватби,

        и то за моя сметка в моя дом.

КНЯЗЪТ

        Приемам с радост вашата покана.

Към Виола.

        А тебе… вас освобождавам вече

        от службата при мен, несъвместима

        със пола ви и ниска за рода ви.

        Но тъй като наричахте ме вие

        тъй дълго „господарю“, то от днеска —

        това е моята ръка — бъдете

        владетелка над своя господар!

ОЛИВИЯ

        А пък за мен сестра!

Влиза отново Фабиан, следван от Малволио.

КНЯЗЪТ

                        Това навярно

        е вашият безумец?

ОЛИВИЯ

                        Да, горкият!

        Здравейте, как се чувствате сега,

        Малволио?