Дванайсета нощ

МАЛВОЛИО

                Онеправдан, госпожо!

        Онеправдан от вас!

ОЛИВИЯ

                        От мен? Защо?

МАЛВОЛИО

        Защото трудно вий ще отречете,

        че вий сте писали това писмо.

        Опитайте се, напишете нещо

        с друг стил и почерк или заявете,

        че тоз печат не ви принадлежи!

        Не сте способна вие на лъжи

        и трябва да ми кажете тогава

        защо ми дадохте тъй явни знаци

        за благосклонност и със цел каква

        подлъгахте ме да се облека

        в чорапи жълти, стегнати накръст,

        и все усмихнат да говоря с вас,

        а гордо — към сър Тоби и слугите!

        И после бих желал да знам защо

        в килера позволихте да ме хвърлят,

        свещеник да ми водят и от мене —

        един човек със принципи — да сторят

        най-смешния палячо, който нявга

        е бил осмиван? Питам ви, защо?

ОЛИВИЯ

        Малволио, повярвайте: тез думи

        не са написани от мен, макар да

        напомнят почерка ми. Чувствам вече

        във всичко туй ръката на Мария.

        Да, спомням си: тя първа съобщи ми,

        че бил сте заболял. А след това

        вий сам се появихте тъй усмихнат

        и тъй облечен, че ще разберете…

        Но успокойте се; като открием

        виновните за таз шега обидна,

        вие сам ще бъдете във свойто дело

        ищец и съдник.

ФАБИАН

                        О, добра госпожо,

        изслушайте ме, моля, и дано

        кавги и крамоли не помрачат

        таз радост, на която съм свидетел.

        В надежда, че ще бъде тъй, признавам,

        че аз и Тоби заедно скроихме

        тоз план срещу Малволио, чиято

        надменна сухота не се търпеше.

        Мария — но подсторена от Тоби —

        написа и подхвърли му писмото,

        а Тоби пък в замяна на това

        ожени се за нея. И макар че

        вкусът на таз шега бе малко тлъст,

        тя трябва да извика смях, не мъст,

        ако добре вредите прецените,

        които са си сторили страните.

ОЛИВИЯ

        Как зле са те осмели, бедни глупчо!

ШУТЪТ

        Така си е: „На едни то се пада по наследство, други го придобиват, а към трети то само снизхожда.“ Признавам, господине, и аз имах малка роля в тази комедия. Отец Топас — това бях аз. Но няма значение. „Ти си луд, шуте! Мозъкът ми е здрав като твоя!“ Спомняте ли си? „Господарко, защо насърчавате този глупав нахалник? Щом престанете да му се смеете, той се сбръчква като празен мехур.“ Пумпалът на времето си отмъщава за всичко!

МАЛВОЛИО

        Но ще платя и аз на всички вас!

Излиза.

ОЛИВИЯ

        Наистина жестока подигравка!

КНЯЗЪТ

        Стигнете го и посмекчете някак

        яда му! Той не ни е казал още

        къде е арестуван капитанът.

        Когато го узнаем, ще настанат

        за всички тука златни тържества.

        Но докато усмихне се това

        чудесно време, нова сестро моя,

        ний ще останем в твоя дом със тоя,

        когото с мъжко име аз наричам,

        но вече малко иначе обичам…

        Цезарио, все още ти си мъж,

        но чувствам как по чудо изведнъж,

        смениш ли тези пажески доспехи

        със прелестта на булчинските дрехи,

        ще зазвучи към тебе в сватбен зов

        виолата на моята любов!