Дванайсета нощ

Излизат всички освен Шута.

ШУТЪТ (пее)

                „Човек, когато е момче,

                хей-хо, пълзят мъгли, мъгли,

                играта само го влече,

                а пък дъждът вали, вали…

                Човек, когато стане мъж,

                хей-хо, пълзят мъгли, мъгли,

                момата вика: «Мене дръж!»,

                а пък дъждът вали, вали…

                Човек, когато хлътне в брак,

                хей-хо, пълзят мъгли, мъгли,

                надзърта все към чужди праг,

                а пък дъждът вали, вали…

                Човек, когато стане стар,

                хей-хо, пълзят мъгли, мъгли,

                бутилката му е другар,

                а пък дъждът вали, вали…

                Животът тъй е, то се знай,

                хей-хо, дъждът вали, вали…

                но нека с туй да сложим край,

                а утре пак — добре дошли!“

Излиза.

,

Информация за текста

© 1998 Валери Петров, превод от английски

William Shakespeare

Twelfth Night, or What You Will, 1601

Сканиране, разпознаване и редакция: Alegria, 2009

Издание:

Уилям Шекспир. Събрани съчинения. Том 2

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1998

Художник: Петър Добрев

ISBN 954-9559-36-Х

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10259]

Последна редакция: 2009-01-23 18:02:51

,

1

Оригиналното название на комедията — „Twelfth Night, or What You Will“ — „Дванайсета нощ, или Каквото щете“ — е свързано с дванайсетата нощ след Коледа, която бележела края на зимните празници и се празнувала по Шекспирово време с буйно веселие. Презимето на сър Тоби е в оригинала Belch, което значи уригване; а това на сър Андрю — Aguecheek, означаващо трескава, т.е. бледа буза.

2

Актеон (митол.) — млад гръцки ловец, който съгледал в гората къпещата се богиня на плодородието и лова Артемида (Диана). Разгневената богиня го превърнала в елен и той бил разкъсан от собствените си кучета.

3

Купидон (Амур) (митол.) — римски бог на любовта, изобразяван обикновено като крилато момченце — често сляпо, въоръжено с лък и стрели: златни — за щастливата любов, и оловни — за нещастната.

4

„…сърце, чер дроб и мозък…“ — органи, смятани по Шекспирово време за вместилище — съответно на чувствата, любовната страст и разсъдъка.

5

Илирия — с това название била означавана тази област на Балканския полуостров, която се намира непосредствено на изток от Адриатическо море, т.е. днешна Далмация и Албания. Тук това име е дадено на въображаема държава.

6

Елизий (митол.) — или Елисейски полета — с това название древните гърци са означавали полята на блажените, в които след смъртта си са попадали праведниците. Този рай на древните се намирал „на брега на Океана, в най-западната част на земния кръг“.

7

Арион — гръцки поет и музикант (VII в. пр.н.е.), за когото легендата разказва, че при едно негово пътуване по море моряците се сговорили да го убият, за да го ограбят, но той измолил от тях да изпее една последна песен, която била тъй сладка, че когато след нея певецът се хвърлил в морето, един делфин, очарован от изкуството му, го изнесъл на гърба си до брега.

8

Евнух-певец — скопците били ценени в миналото като певци-изпълнители на дискантови партии.