Със буден поглед търся, не намирам.Но мрака в него грее от лъчи,когато нощем аз във теб се взирам.Щом сянката ти пръска тоя мраки той за мене, слепия, редее,то как чудесно нежния ти зракпри пълна светлина ще ни огрее.Щастлив ще бъда в този светъл ден,когато видя наяве и живолика ти, който всяка нощ над менсветлее в тъмнината колебливо.Денят без теб е като нощ за мен.И ти нощта превръщаш в ярък ден.
44
Да беше мисъл тази моя плът,плътта да ме скове не би могла.И бих поел към теб на дълъг пътв пространствата със скорост на стрела.Да бъдеш и през три морета ти,безкрайният простор не ще ме спре,защото мигом ловките мечтипрелитат над бездънното море.Но мисъл аз не съм, и за бедапространствата вилнеят между нас.Предимно плът — от пръст и от вода —от теб лишен тъгувам вечно аз.Земя — усещам тежестта й в мен.Вода — за теб аз плача всеки ден.
45
Но другите ми две съставни частиса с теб, където и да идеш ти.С нетленен огън палещите страстилетят към теб с въздушните мечти.Останал с две субстанции в момента,когато с вест към тебе полетятмечтите ми — два леки елемента,как страдам аз в нерадостната плът,лишен от равновесие, додетостихийните ми страсти и мечтине известят отново на сърцето,че ти си здрав и че ме помниш ти.И как се радвам! Но след миг почтилетят към теб и мисли, и мечти.
46
Воюват в мене поглед и сърце.За тебе те започнаха войната.Очите искат твоето лице,сърцето иска свойта част в делбата.Кълне се то, че твоите чертиживеят в него тайно и незримо.Но моите очи твърдят, че тиси тяхно отражение любимо.Тогава спорът се отнася в съди мислите, изслушвайки страните,решават мъдро тъй: да помирятзавинаги сърцето и очите.Очите взимат твоето лице,сърцето, твойто любещо сърце.
47
Сърце и поглед в мен са в мир сегаи даже се взаимно утешават,когато той е пълен със тъга,а то от много скръб се задушава.Очите ми със сляпото сърцесподелят своите приказни видения.Сърцето ми за твоето лицезаплаща с част от своите копнения.Тъй в мойте мисли или наявеи липсвайки, си вечно с мене ти.Но ще убегнеш моите мечти,със тях съм вечно аз, и с тебе — те.И ако спя, пак твоето лицесъбужда в мене спящото сърце.