Безоблачен ми бе предсказан ден.И тръгнах аз без плащ, но изведнъжстудена сянка легна върху мен:застигнат бях от буря с град и дъжд.И нищо, че след туй изгря за миги с нежност спря на моето лицеот облаците твоят плах светлик.Не стопли той раненото сърце.Не ме лекува твоята печали тоя срам във скъпите очи.Това, че ти сега изпитваш жал,обидата едвам ще облекчи.Но твоите сълзи — тоя жив порой,изми, изкупи всичко, друже мой.
35
Ти не скърби за тая си вина.Не зная рози без бодли да има.Мъглата скрива светлата лунаи в пъпката живее идна зима.Грешихме всички. Моят тежък гряхса тези мои гибелни сравнения.Аз всички твои грешки оправдахи ти простих за всички прегрешения.В съда аз взимам другата страна,но неусетно пак застъпвам тази.Вилнее в мене гражданска война,воюват обич, страсти и омрази.От теб ограбен, пак във този спорсподелям с тебе грях, вина, позор.
36
Със теб сме две отделни същества,при все че в любовта сме с теб едно.Но ти не бива да делиш товапозорно мое гибелно петно.Еднакво ни обвързва любовта,но своя скръб ти имаш, своя — аз.И любовта ни не променя тя,но граби радостта й час след час.Не смея да ти кимна със глава.Клеймото си ще нося твърдо сам.Не ме посрещай с почести: с товапоемаш част от моя тежък срам.Но аз без туй така се чувствам твой,че твойта чест е моя, друже мой.
37
Като баща, съвсем изнемощял,комуто не остава друга радост,се радвам аз, без време остарял,на твойта доблест, истина и младост.Богатство, сили, знатност, красотаи остър ум, и почести, и слава,и всяка твоя прелестна чертасъс твоята любов ми се предава.Не съм ни беден, нито състарен.О, твойта обич с полъха на птицатрепти и блика в жив поток у мен,а мен ми стига и една частица.Какво ще искам аз от този свят?Да имам теб е цяла благодат.
38
Нима на мойта муза липсват теми?А тия мисли в твоя поглед тих?Такива нежни, радостни поемиедва ли ще повтори нечий стих.И ти благодари на теб самияза мойте сполучливи четива.Но кой ли би останал ням при тия
