Сонети

така дълбоко трогващи слова?
Бъди десета муза, по умение
ти надмини далече деветте.
Стихът, роден от твойто вдъхновение,
и векове след теб да се чете.
И да прослави бъдещия ден
твореца в теб и труженика в мен.

39

Но как да те възпея аз не знам.
Нали си всичко най-достойно в мен.
Не зная аз кого възпявам сам
във тоя стих, на тебе посветен.
Да бъдем две различни същества,
с отделна обич, чувства и мечти.
Така ще имаш в моя стих това,
което заслужаваш само ти.
Раздялата е тежък гнет за нас.
Но често в часове на самота
прекарваме и някой хубав час
във мисли и мечти за любовта.
И тя дели сърцето ни на две,
за да блестиш във тези стихове.

40

О, всички мои страсти ако щеш
да вземеш, знай, че нищо пак не взимаш.
Каквото можеш страст да наречеш,
ти без това отдавна вече имаш.
Не те упреквам, че ме считаш свой
и че на любовта ми си посегнал.
За упрек си, че искаш, друже мой,
това, което беше пренебрегнал.
Прощавам ти, любим крадец, че ти
на нищия ограби нищетата.
Обидата сърцето ще прости,
но как раздор да понесат сърцата?
Ти злия, който ми се струваш благ,
убий ме, но недей ми става враг!

41

Невинните злини, които ти
ми причиняваш, без да искаш сам,
когато аз не съм със теб, почти
са само плод на юношески плам.
Ти, нежният, си с нежност обкръжен,
красивият — безумно си желан.
А кой ли, друже, от жена роден,
не бива от жената обладан?
Но мен поне защо не пощади?
Защо, от угризения обзет,
ти оня бунт във теб не победи,
а стъпка с твоя нейния обет?
Обета си — защото измени,
обета й — защото я плени.

42

Че тя е твоя, не скърбя, нали
така я чувствам близка и любима.
Че ти си неин; ей това боли;
и тази болка е непоносима.
Но аз пред мен ви оправдах почти:
обичаш я, защото ми е мила.
Заради мене си й скъп и ти:
тя част от мен във тебе е открила.
Изгубя ли макар един от вас,
понасям тежка загуба двукратно.
Ти имаш нея, тебе — тя, а аз
за двама ви умирам безвъзвратно.
Но аз нали във теб съм възплотен?
И значи тя обича само мен!

43

Насън те гледам с гаснещи очи.