Сонети

Макар преситен с твоето внимание,
и аз изострих своя глад така.
И сам си причиних едно страдание.
и то бидейки здрав и на крака.
Но бит от мойте собствени коварства
и тая ми измислена беда,
аз заболях и всякакви лекарства
загълтах в своя собствена вреда.
И аз разбрах, че моето лечение
ми носи смърт, но не и облекчение.

119

Сълзи ли пих от морските сирени,
отрова ли, какъв е този ад?
Ту падам в мрак, ту грее лъч във мене,
ту губя пак, преди да съм богат.
Какво сгреших през своите честити,
блажени дни, незнаещи тъга,
та в треската от тъмните орбити
очите ми изскочиха сега?
О, благотворно зло! И най-доброто
във още по-добро превръщаш ти;
И мъртвата любов и тя чрез злото
възкръсва, хубавее и цъфти.
Тъй аз напускам този ад зад мен
не обеднял, а пак обогатен.

120

Че ти бе зъл, туй ползва мен самия.
Веднъж ранен, аз трябва този път
под своята вина да се превия,
ако не съм от камък, а от плът.
И ако като мене те потресе
измяната, то в теб е ад, нали?
Как болката, която ми нанесе,
не ме подсети колко те боли?
Как тази нощ на скръб не ми припомни
какво изстрадах аз, за да ти дам,
тъй както ти, от сълзите си скромни,
лекуващи скръбта като балсам;
Рани ме ти и аз ти отплатих.
Прости сега тъй, както ти простих.

121

На дело грешен! По-добре, нали
и без това те гледат с подозрение:
Но губи радостта ти, ако ли
я съди чуждо, не и твойто мнение.
От блудния не чакам милост аз
за радостната тръпка на телото.
Да, грешен съм, не повече от вас,
шпиони мои, майстори във злото.
Да, аз съм аз. Признавам го без страх.
По вас за мене не съдете вие.
Не злобата ви мнимия ми грях
пред този свят на показ ще разкрие!
За злобния светът е зъл и злобен:
И вижда той във всекиго подобен.

122

Не искам твоите албуми. Във мен,
от паметта ми като в многотомен,
грижливо писан труд си съхранен
и вечно ще пребъдеш там за спомен.
Или додето ум; душа и страст
се противят на идещото тление
и не отстъпят — всяка свойта част
от теб на злото, вечното забвение.
Не албум ще дочака този ден.
На него нищо аз не съм записал.
В кръвта ми и в плътта, дълбоко в мен
запазва своя спомен мойта мисъл.
Да взема тази вещ на съхранение,
ще значи да внеса във мен забвение.

123