ЕМИЛИЯ
Навярно меко!
АДРИАНА
О, не! Понякога и доста остро!
ЕМИЛИЯ
Но насаме!
АДРИАНА
Не, също и пред чужди!
ЕМИЛИЯ
Но рядко сигур?
АДРИАНА
Не, напротив, често!
От укори по този повод аз в
леглото му не давах да подремне,
на масата му пречех да похапне,
когато бивахме сами, корях го
открито за греха му, а пред хора
намеквах за печалния си дял!…
ЕМИЛИЯ
И той естествено е полудял!
Езикът на ревнивката отравя
по-сигурно от зъб на бясно куче!
Съня му ти прогонила си с хленч
и той от туй се е умопобъркал.
Признаваш, че храната му била
подправяна с натяквания люти —
такива ястия: се смилат мъчно
и носят треска, а нима и тя
не е едно избухване на лудост?
Признаваш, че си пречела с раздори
на забавленията му и даже
разстройвала си сладкия му отдих —
какво си мислела, че ще пожънеш,
освен припадъци меланхолични
от скръб и от потиснатост — роднини
на отчаянието безнадеждно,
а по петите им — рояк недъзи?
С разстроени покой, храна, забава
и звяра, дето звяр е, полудява —
и не от друго, а от ревността ти
разсъдъкът на твоя мъж си пати!
ЛУЧИАНА
Тя меко го упрекваше, а той
държеше се ужасно грубо! Сестро,
защо търпиш тез укори неправи?
АДРИАНА
Защото тази тук така направи,
че сам езикът мой ме укори!…
Да влезем вътре, граждани добри!
ЕМИЛИЯ
В тоз дом е забранено да се влиза!
АДРИАНА
Тогаз кажете да го изведат!
ЕМИЛИЯ
Не, той подири прием тук,
при нас и ний ще го закриляме,
додето или успея да го изцеря,
или в успеха си загубя вяра.
АДРИАНА
Аз трябва да наглеждам своя мъж,
да бдя над него и да го лекувам!
Това е моя работа и аз
не искам пълномощнички за нея —
пуснете ме да си го взема вкъщи!
ЕМИЛИЯ
Не настоявай! Няма да го пусна,
додето не опитам всички билки,
балсами, извлеци, свети молитви,
за да ти върна оздравял съпруга!
Туй спада към светия ми обет
и дълг е на смирения ни орден.
Върви и остави мъжа си тук!
АДРИАНА
Не, нийде няма да вървя и няма
да го оставя тук! Не ви прилича
на званието да делите тъй
съпруга от съпруг!
ЕМИЛИЯ
Върви си, жено!
