и щом тя пламнеше, да я заливат
с ведра помия! Господарят кротко
го учи да търпи, а пък слугата
със ножици подстригва му тила
като на шут! Веднага изпратете
на помощ някого, защото инак
тез двама луди ще го умъртвят!
АДРИАНА
Мълчи, глупако! Те са тука вътре —
това, което казваш, е лъжа!
СЛУГАТА
Не е, кълна се! Дъх не съм поел,
откак свидетел бях на този ужас!
Мъжът ви се озърташе за вас
и викаше, че само да ви пипнел,
щял с въглен да ви изгори лицето
и загрози завинаги… А! Чуйте!
Пристигат! Бягайте! Не стойте тук!
КНЯЗЪТ
Не бойте се!… Двамина с алебарди!
АДРИАНА
Да, мъж ми е! Свидетели сте всички,
че из града той движи се невидим:
току-що скри се вътре в манастира,
и ей го пак отвънка, по вълшебство,
необяснимо за човешки ум!
АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
О, дай ми справедливост, светли княже,
задето някога във люта битка
закрих те с тялото си и получих
дълбоки рани! Зарад тази кръв,
за теб пролята, дай ми справедливост!
ЕГЕОН
Дали от страх предсмъртен помрачен съм,
или това са моят Антифол
и Дромио!
АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
О, дай ми справедливост
и строго тая тука накажи!
Ти даде ми я за съпруга вярна,
а тя опозори ме пред града!
Неописуемо е просто злото,
което ми нанесе тя за ден!
КНЯЗЪТ
Разказвай и ще срещнеш справедливост!
АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
Днес тя не ме допусна във дома ми,
развратници за да гощава в него!
КНЯЗЪТ
Ужасен грях! Така ли беше, жено?
АДРИАНА
Не, княже, не! Днес той обядва вкъщи
със мене и със моята сестра!
Лъжа е туй, което ви разказва!
ЛУЧИАНА
Да бъда сляпа денем, зряща нощем,
ако не казва истина сестра ми!
АНДЖЕЛО
Лъжесвидетелка! В това поне
безумецът ги обвинява с право!
АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
Аз знам добре какво говоря, княже!
Не съм с разсъдък, замъглен от вино,
ни заслепен от гняв, макар че злото,
извършено над мен, би разгневило
дори мъдрец: жената тук пред вас
днес вкъщи не ме пусна да обядвам
и би го потвърдил златарят тук —
ако не беше в заговор със нея,
защото той присъства на кавгата;
след туй го пратих да ми донесе
една верижка в „Таралежа“, дето
отидох да обядвам с Балтазар,
ала понеже той не се яви,
аз тръгнах да го диря и го срещнах
на улицата с тоз търговец тук;
пред него той — лъжецът му с лъжец! —
закле се, че ми бил предал в ръцете
верижката, която — господ вижда! —
не ми е и показвал; и накара
един съдебен пристав да постави
