РОЗАЛИНДА
Значи в нея няма и влюбени. Защото те, както въздишат веднъж на минута и пъшкат веднъж на час, могат отлично да отмерват ленивия ход на времето.
ОРЛАНДО
А защо не „бързия ход“. Времето си тече все еднакво.
РОЗАЛИНДА
Съвсем не, господине. То има различен вървеж за различните хора. Искате ли да ви кажа за кого върви раван, за кого тича в тръс, за кого препуска в галоп и за кого стои на място?
ОРЛАНДО
За кого например тича в тръс?
РОЗАЛИНДА
То тича в тръс, и то бавен, за момата между годежа и сватбата. Дори промеждутъкът да е само седем дни, тръсът на времето е за нея тъй бавен, че те ще й се видят седем години.
ОРЛАНДО
А за кого върви раван?
РОЗАЛИНДА
За свещеника, който не знае латински, и за богаташа, който няма подагра: единият си спи спокойно, защото няма начин да се учи; а другият си живее щастливо, защото няма болка да го мъчи. Свещеникът е свободен от товара на бедното откъм радости учение, а богаташът — от бремето на богатата с мъки бедност. За тези двама времето върви раван.
ОРЛАНДО
А за кого препуска в галоп?
РОЗАЛИНДА
За крадеца на път към бесилката. Защото колкото и бавно да пристъпва, пак стига по-рано, отколкото би искал.
ОРЛАНДО
А за кого стои на място?
РОЗАЛИНДА
За адвокатите през лятната почивка; защото я проспиват от край до край и не забелязват как времето се движи.
ОРЛАНДО
Къде живеете, хубави момко?
РОЗАЛИНДА
При тази пастирка, сестра ми. Тук, на ръба на гората, който е като шевица на фуста.
ОРЛАНДО
А тукашен ли сте?
РОЗАЛИНДА
Зайчето скача, дето майка-зайка го е родила.
ОРЛАНДО
Но в говора ви има изисканост, каквато не може да се получи в това загубено място.
РОЗАЛИНДА
Често са ми го казвали. Научи ме да говоря един мой вуйчо монах. Живял на младини в града, той ми разправяше как не намерил в неговите нрави нищо да му се понрави. Той дори се влюбил там и често съм го слушал така да напада любовта, че благодаря на бога, задето не ме е създал жена, та да нося и аз безбройните недъзи, които приписваше на целия женски род без изключение!
ОРЛАНДО
А спомняте ли си по-главните от тях?
РОЗАЛИНДА
Нямаше по-главни. Всички бяха еднакви като грошове и всеки изглеждаше най-чудовищен, докато не се появеше следващият!
ОРЛАНДО
Все пак избройте ми някои от тях!
РОЗАЛИНДА
Не, аз раздавам лекарството си само на болни. Има тук някакъв младеж, който броди из гората и поврежда младите дървета, като изрязва по кората им името „Розалинда“. Той окачва оди по глогините и елегии по къпините и във всички тях превъзнася до бога пак споменатата Розалинда. Виж, ако можех да срещна този разлепван на чувства, бих му дал един-два полезни съвета, защото ми се струва, че любовната малария го тресе всеки ден27.
ОРЛАНДО
Аз съм този, когото тя тресе! Моля ти се, дай ми своя лек!
РОЗАЛИНДА
Вие нямате нито един от признаците, за които говореше вуйчо ми. Той ме научи да разпознавам истинските влюбени. Като ви гледам, уверен съм, че вие не сте попаднали зад решетката от сламки на тоя затвор за доброволци.
ОРЛАНДО
А кои са тези признаци?
РОЗАЛИНДА
Страни изпити — вие ги нямате; очи хлътнали и с тъмни кръгове — вие ги нямате; държане необщително — вие го нямате; брада занемарена — вие я нямате… изобщо. У вас тя наистина е колкото на третия брат наследството28, затова този признак в случая отпада. Но освен това, ако бяхте влюбен, чорапите ви щяха да са смъкнати, шапката — без панделка, ръкавите — разкопчани, обувките — без връзки; от вас целия би лъхало отчаяние и крайна запуснатост. А вие не сте такъв. Вие сте тъй изискан в облеклото, че повече ми се виждате влюбен в себе си, отколкото в друго създание.
