Както ви харесва

ОРЛАНДО

        Прелестни момко, как да ви накарам да ми повярвате, че наистина съм влюбен?

РОЗАЛИНДА

        Да ви повярвам аз? Еднакво лесно ще накарате да ви повярва таз, в която сте влюбен! А на нея, честна дума, ще й е по-лесно да ви повярва, отколкото да признае, че ви е повярвала. Това е една от точките, по които жените лъжат дори сами себе си. Но кажете: вие ли сте наистина младежът, който окачва по дърветата хвалебствените стихове в чест на тази Розалинда?

ОРЛАНДО

        Кълна се в нейната белоснежна ръка, че аз съм, аз съм този нещастник!

РОЗАЛИНДА

        И наистина ли сте така влюбен, както поемите ви твърдят?

ОРЛАНДО

        Няма поема, която да поема страст като моята!

РОЗАЛИНДА

        Любовта е жива лудост и, казвам ви, тя си заслужава да бъде лекувана с камшик в тъмна стая, както се лекуват лудите. И ако това лечение не е още въведено за нея, то е само защото този вид безумие е тъй разпространен, че и пазачите страдат от него. Аз обаче зная да лекувам любовта със съвети.

ОРЛАНДО

        А излекували ли сте някого досега?

РОЗАЛИНДА

        Едного и ето как: накарах го да си въобрази, че съм дамата на сърцето му. Той трябваше да ме ухажва предано всеки ден, а пък аз, обратно, трябваше — като непостоянна дама — да тъгувам, да се глезя, да проявявам капризи и да се отказвам от тях, да бъда всеки миг нещо различно, да се държа глупаво, надменно, своенравно, маймунски повърхностно, упорито, изменчиво, ту в сълзи, ту в усмивки, да се колебая между безброй чувства, без да изпитвам ни едно; изобщо да се държа като жените и децата, защото те са от един дол дренки. И така, ту го приласкавах, ту го отблъсквах, днес му давах надежда, утре си я вземах обратно; после плачех за него и миг след това го прогонвах. Докато в края на краищата успях да освободя своя поклонник от неговата любовна лудост и да я заменя с обикновена лудост вследствие на прекарана любов; в резултат на която той реши да се отдели от потока на светския живот и да заживее в отшелническо усамотение. Така го излекувах окончателно и по същия начин се наемам да промия и вашето сърце като сърце на здрав овен, тъй че в него да не остане и съсирече от любов.

ОРЛАНДО

        Не искам да се лекувам, момко.

РОЗАЛИНДА

        Но пък ще оздравеете, казвам ви! Само че ще трябва да ме наричате „Розалинда“ и да идвате всеки ден край кошарата ни, за да ме задиряте!

ОРЛАНДО

        А, щом е тъй, съгласен съм! Къде е тази ваша кошара?

РОЗАЛИНДА

        Елате, ще ви я покажа! А по пътя ще ми кажете вие къде живеете. Тръгваме ли, господине?

ОРЛАНДО

        Готов съм, момко!

РОЗАЛИНДА

        Да вървим, сестрице!… И никакво „момко“! За вас съм вече Розалинда!

Излизат.

ТРЕТА СЦЕНА

В гората.

Влизат Точилко, Одри и зад тях Жак.

ТОЧИЛКО

        Бързо, мила Одри! Аз ще ти събера козите, Одри! Е, Одри, ставам ли вече за тебе? Ще изтърпиш ли физиономията ми?

ОДРИ

        Физиономия? Опазил ме господ! Вие сте хванали физиономия?

ТОЧИЛКО

        О, боже! Избягах от козните на двора, за да попадна сред козлите на кошарата! Чувствам се тук като плътоничния Овидий на заточение сред варварите29.

ЖАК (настрани)

        О, класическо образование, къде си попаднало! Дори Зевс под сламения покрив на Филемон30 е бил по-добре настанен!

ТОЧИЛКО

        Когато стиховете ти не могат да бъдат разбрани от околните, когато духовитост и схватливост не вървят заедно като майка, подкрепяна от будно чедо, това убива човека по-сигурно от уреждане на голяма сметка в малка кръчма31! Знаеш, мила, нямаше да бъде лошо, ако боговете те бяха направили малко по-поетична.

ОДРИ

        Какво е това „пуетична“? Добро или не? Честно и истинско нещо ли е?

ТОЧИЛКО

        Тъкмо това не е. Как да ти кажа, поезията е най-истинска, когато е най-измислена. За влюбените например, които най-често се занимават с поезия, човек може да е сигурен, че всички техни клетви в мерена реч са чиста проба измислици.