ГРАЦИАНО
Къде е господарят ти?
ЛЕОНАРДО
Там. Ей го!
ГРАЦИАНО
Синьор Басанио!
БАСАНИО
О, Грациано!
ГРАЦИАНО
Здравейте, бих желал да ви помоля
за нещо дребно.
БАСАНИО
Имате го вече.
ГРАЦИАНО
Вий трябва да ме вземете в Белмонте!
БАСАНИО
Съгласен съм. Но слушай, Грациано —
ти малко прям си, груб, солен в езика;
това държание добре ти ляга
и според нас не представлява грях,
но там, където първи път те виждат,
то може, чувай мене, да се стори
донейде волно. Затова те моля
да смесиш към кипящия си нрав
две хладни капки скромност; инак можеш,
страхувам се, така да ме изложиш
там, дето ще отидем, че да хвръкнат
надеждите ми.
ГРАЦИАНО
Чуйте ме, синьор
Басанио, ако не се държа
ужасно скромно, ако не говоря
най-сдържано, като при нужда само
поизругавам, ако тук от джоба
не ми стърчи молитвеник, на обед
ако при „Отче наш“, очи прикрил
под шапката си30, тъжно не проблея:
„Амин!“, ако докрай не се държа
възпитано, набожно и пристойно,
тъй както знае се, че всеки прави,
със цел на баба си да се понрави,
от днес нататък да не съм човек!
БАСАНИО
Добре, дано е тъй.
ГРАЦИАНО
Но тази вечер
не влиза в сметката. По нея няма
да съдите за утрешния ден!
БАСАНИО
Разбира се. Напротив, днес те искам
облечен в най-искрящата ти волност
защото цел на нашата гощавка
ще е веселието. Извини ме,
но имам работа.
ГРАЦИАНО
И моя милост
ще трябва да намине към Лоренцо
и другите. До тази вечер, значи!
ТРЕТА СЦЕНА
ДЖЕСИКА
Повярвай, съжалявам, че си тръгваш.
Тоз дом е ад, но ти, немирен дявол,
разсейваше му пъклената скука.
На добър път! Вземи един дукат31!
Довечера във новия ти дом
ще бъде гост Лоренцо. Дай му скришом
това писмо! И сбогом! Не желая
