баща ми да ни види!
ЛАНЧИЛОТО
Сбогом! Езикът ми немее от голямата печал… ба! Прекрасна невернице, прелестна еврейко! Ако някой християнин не се е изхитрил да помогне при майсторенето ти, значи нищо не разбирам от тези работи! Глупачки-сълзи, още малко и ще размият скалата на мъжеството ми! Прощавай!
ДЖЕСИКА
И ти прощавай, драги Ланчилото!
Ах, черен грях — сама да се червя
от срам, че дъщеря съм на баща си!
Но ако дъщеря съм му по кръв,
не съм му и по нрав. Лоренцо, мили,
удръж си ти на думата и аз,
приела нова вяра, в твоя храм
ръка за вечна вярност ще ти дам!
ЧЕТВЪРТА СЦЕНА
ЛОРЕНЦО
По време на вечерята ний тихо
ще се изнижем, бързо у дома
ще се маскираме и пак обратно
ще се явим след час!
ГРАЦИАНО
Но със костюмите не сме готови.
САЛЕРИО
И нямаме наети факлоносци.
СОЛАНИО
Без подготовка ще излезе лошо.
Аз мисля: по-добре да се откажем.
ЛОРЕНЦО
Сега е четири. Два часа стигат.
Какво те носи тука, Ланчилото?
ЛАНЧИЛОТО
Това, дето аз го нося, господине. Разпечатайте го и то ще ви отговори!
ЛОРЕНЦО
Познавам таз ръчица нежна, чиста
и белоснежна повече от листа,
на който писала е!
ГРАЦИАНО
Вест любовна!
ЛАНЧИЛОТО
Разрешете, господа!
ЛОРЕНЦО
Къде отиваш?
ЛАНЧИЛОТО
А бе тя, господа, е една… Отивам да поканя за тази вечер стария си господар, евреина, у новия си господар, християнина.
ЛОРЕНЦО
Дръж тука! И на Джесика предай
да чака. Но на четири очи!
Приятели, гответе своите маски!
Намерих факлоносец.
САЛЕРИО
Аз тогава
отивам да се стягам.
СОЛАНИО
И аз също.
