Които знаят го, твърдят така.
ПРИНЦЕСАТА
На този хумор шумната река
пресъхва бърже. Другите кои са?
КАТЕРИНА
Един от тях е младият Дюмен.
За добродетелите си обичан
от любещите добродетелта,
повярвайте, мадам, опасен той е,
защото е, без сам да го съзнава,
тъй умен, че би минал и без хубост,
тъй хубав, че би минал и без ум!…
У нас, в двореца Д’Алансон, видях го…
но чувствам как са думите ми слаби
за туй, което искат да опишат!
РОЗАЛИНА
И друг един от тези нови влъхви
бе също там. Ако добре си спомням,
той казва се Бирон. По-весел мъж
до днес не съм видяла ни веднъж:
от всичко смях той може да направи —
във границите на добрите нрави,
защото, уверявам ви, каквото
на острия му ум даде окото,
умът за миг превръща го в шега,
която като ревностен слуга,
езикът му облича в смешен слог,
така че даже и старикът строг
ухо му дава със усмивка скрита,
а младежта го слуша във възхита!
ПРИНЦЕСАТА
Да пази бог придворните ми дами!
Изглежда, че сте влюбени и трите,
щом всяка по един си възхвалява.
МАРИЯ
Бойе се връща!
ПРИНЦЕСАТА
Е, какво узнахте?
БОЙЕ
Наварецът, мадам, бе чул, че идем
и вече готвеше се да ви срещне
със своите събратя по обет,
когато аз явих се. Но, уви,
той предпочита да се настаните
в полето тука — както при обсада,
наместо клетвата си да престъпи,
приемайки ви вътре във двореца.
Но ето го, той иде!
КРАЛЯТ
Привет, очарователна принцесо,
бъдете гостенка на моя дом!
ПРИНЦЕСАТА
Можете да си вземете обратно това „очарователна“, а домът, в който ме каните, е с твърде висок покрив, за да бъдете вие негов владелец, и с твърде нисък под, за да бъда аз негова гостенка!
КРАЛЯТ
Но вий сте в моя двор добре дошла!
ПРИНЦЕСАТА
Благодаря. Водете ме в двореца!
КРАЛЯТ
Въпросът е, че съм положил клетва…
ПРИНЦЕСАТА
И я престъпвате заради мен?
КРАЛЯТ
Но аз, мадам, не мога да го сторя!
ПРИНЦЕСАТА
Защо? Нали от вас това зависи?
КРАЛЯТ
Но вие не я знаете каква е!
ПРИНЦЕСАТА
Да бяхте като мен и вий незнаещ,
сега, кралю, дълга си бихте знаел!
Самичък клетва дали сте, противна
на християнското гостоприемство,
и да я спазите сега, е грях,