а грях е също да я нарушите…
Но извинявам се, задето дръзнах
да поучавам учен като вас —
с това писмо се запознайте, моля,
и отговор ми дайте незабавно!
КРАЛЯТ
Не знам, дали ще мога тъй, на крак…
ПРИНЦЕСАТА
Налага се да можете все пак,
защото, ако тук ме задържите,
обета си велик ще нарушите.
БИРОН
Не съм ли с вас танцувал във Брабант?
РОЗАЛИНА
Не съм ли с вас танцувала в Брабант?
БИРОН
Танцувахте, разбира се!
РОЗАЛИНА
Тогава защо питате?
БИРОН
Изглежда, че сте в отговора бърза!
РОЗАЛИНА
Въпросът ви галопа му отвърза.
БИРОН
Ще капнете, недейте толкоз скача!
РОЗАЛИНА
Ще капне по-напред от мен ездача!
БИРОН
А колко е часът, да знаете?
РОЗАЛИНА
О, краен час да се отчаете!
БИРОН
Ах, вий сте твърде рязка!
РОЗАЛИНА
Не, вашта ласка драска!
БИРОН
Оставям ви тогаз!
РОЗАЛИНА
Ще минем и без вас!
БИРОН
Добре, на добър час!
КРАЛЯТ
Мадам, баща ви тук твърди, че вече
ни бил платил сто хиляди корони,
съставящи едната половина
от туй, което бе му дал баща ни
за неговите разходи военни;
дори и да приемем туй за вярно —
а ние го отричаме изцяло, —
все пак остават още неплатени
сто хиляди, срещу които в залог —
макар неравностоен — ний държим
земя от аквитанската ви област.
Ако желае кралят — ваш баща,
да изплати таз втора половина,
от залога му ний ще се откажем
и с него ще живеем в мир и дружба.
Но той, напротив, иска да му „върнем“
сто хиляди и, явно, и не мисли,
като плати дълга си към баща ни,
заложената област да си вземе,
а тя, каквато във окастрен вид е,
за нас е по-не нужна от парите!
Но знайте: ако искът на баща ви
не беше тъй от разума далечен,
път щеше чарът ваш да му направи
на мойта гръд в неразума сърдечен
и бихме ви изпратили обратно
във Франция с известие приятно!
ПРИНЦЕСАТА
Баща ми вий обиждате, кралю,
и хвърляте петно на свойто име,
като отричате да сте получил,
което бе ви точно заплатено!
КРАЛЯТ
