КОМАРЧЕТО
Е, да, сравненията правят грешки.
АРМАДО
За пръв път чувам да лети олово!
КОМАРЧЕТО
Тук вий се излетяхте, честно слово —
с какво по вражите стени гърмим?
АРМАДО
О, сладкозвучен риторичен дим!
Той, значи, е снаряд, а аз съм топ.
Изстрелвам го към момъка…
КОМАРЧЕТО
Бум! Хоп!
АРМАДО
Изящен остроумник!… О, разреши, небе,
към тебе да отправя дъха си, който бе
доскоро толкоз волен, а ето го сега,
престола си отстъпил на черната тъга!
Но момъкът се връща!
КОМАРЧЕТО
Господарю, представям ви едно природно чудо: кратуна със счупен крак!
АРМАДО
Ясно: ребус, енигма, каламбур. Дай тълкуванието!
КРАТУН
Не ща нито еребус, нито нигма, нито календур! Живовляк, господине! Само живовляк, да ми се наложи! Никаква нигма, никакъв еребус! Само живовляк!
АРМАДО
Кълна се, ти ще ме разсмееш насила! Твоята глупост ми издува далака и тъй разгъва дробовете ми, че след миг ще ме доведе до избухване на неуместен смях. О, звезди мои, простете ми! За невежата, изглежда, каламбурът е лекарство!
КОМАРЧЕТО
Че не е ли лекарство и за образования?
АРМАДО
Не, каламбурът, драги, е сблъсък на слова
с еднакъв звук, а смисъл различен при това.
Нещо от рода на шарадите и стихчетата с поанта.
Ето например:
„Лисица, стършел и шебек
броили се — излезли тек.“
Това е уводът. Сега трябва да дойде поантата.
КОМАРЧЕТО
Аз ще я кажа. Вие само повторете увода!
АРМАДО
„Лисица, стършел и шебек
броили се — излезли тек.“
КОМАРЧЕТО
„…С гъсока се броили пак —
излезли чифт и още как!“
Сега нека аз да кажа увода, а вие — поантата!
„Лисица, стършел и шебек
броили се — излезли тек.“
АРМАДО
„…С гъсока се броили пак —
излезли чифт и още как!“
КОМАРЧЕТО
Чудесна поанта! Радвайте се, че гъсокът остана у вас! Още искате ли?
КРАТУН
Тоз май продава гъски, а този купувач е!…
Простете, господине, че вмесвам се обаче
купувате ли поанта (по нашенски де, гъска),
то трътката й трябва от мазнина да лъска!
АРМАДО
Но от какво започна тоз разговор все пак?
КОМАРЧЕТО
От таз Кратуна тука със счупения крак.
Вий после споменахте за моите каламбури.
КРАТУН
А аз пък после казах живовляк да се тури;
за поантата след туй пък той — хъка, вие — мъка,
и сключихте със него на сляпо пазарлъка!
