БИРОН
За днес следобед.
КРАТУН
Имате я от мене, уважаеми! Сбогом!
БИРОН
Но аз не съм ти казал каква е!
КРАТУН
Като я свърша, ще разбера.
БИРОН
Но нали трябва първо да я узнаеш, мошенико!
КРАТУН
Тогава ще дойда утре сутрин, да ми я кажете.
БИРОН
Трябва да я свършиш днес следобед! Чувай, разбойнико, то е съвсем лесно:
Принцесата на лов ще дойде тука,
а в свитата й има една дама
с ухаещото име Розалина!
Без бавене вложи това писмо
във нейната ръчица белоснежна!
Дръж тази компенсация, за теб!
КРАТУН
„Компенсация“? О, сладичка компенсация! По-добра от гратификацията! С цели единайсе гроша и пет стотинки по-добра! О, миличка компенсация! Ще бъде изпълнено, уважаеми, буква по буква! Къде е компенсацията, къде е гратификацията!
БИРОН
Аз — влюбен? Аз — камшика за страстта,
гонителя на нежните въздишки,
надзорника, не, нощния стражар,
блюстителя, пазача, опекуна
над глезеното и капризно богче
на любовта? Не, не! Не е възможно!
На туй джудже-гигант, хлапе-старик,
монарх на римите и пръв регент
на меланхолиите, цар помазан
на припкащите попски съгледвачи,
но този дон Амур, дон Купидон,
маршал на женските поли хвърчащи
и крал на мъжките издути гащи,
слуга да съм, да му тръбя с тръбата
като помощника на акробата?
Аз влюбен, лапнал, хлътнал в тази тук,
която — както нов часовник немски —
ще трябва всеки миг да се наглежда,
защото инак няма да е вярна?
Аз клетвата си да потъпча в прах,
и то за най-опасната от трите,
за тази тъмнокожа дяволица
с две топчета катранени, забити
насред лицето, и така шавлива,
че и да вържеш Аргус9 да я пази,
пак, щом поиска, лука ще ти сгази?
Кой, аз да се влека и да се моля
след нея?… Но така е: туй е напаст,
която Купидон ми е изпратил,
задето се отнасях тъй нехайно
към детската му всемогъща власт.
Сега ще любя, диря, плача, пиша —
какво да правим — любовта е сляпа:
един обиква ябълка, друг — ряпа!
ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ
ПЪРВА СЦЕНА
ПРИНЦЕСАТА
Дали бе кралят, който там препусна
така без страх нагоре, по наклона?
БОЙЕ
Не зная, ала май не беше той.
