БОЙЕ
Почива в своя шатър, ваша светлост.
Какво ще наредите да й кажа?
КРАЛЯТ
Че кралят чака, тя да го приеме.
БОЙЕ
Той няма да я чака дълго време.
БИРОН
Туй гълъбче оттук-оттам кълве
зрънцата ум от чужди умове,
за да изглежда кавалер галантен.
На остроти търговец амбулантен,
по празненства, събори и пазари
той винаги успява да превари
със викане и самохвалство щедро
нас, дето ум продаваме на едро!
Женкар изтънчен! Ако бе Адам,
той първи Ева съблазнил би сам!
О, знам го този франт съвсем добре,
когато със изгънато кутре
повдига чашка или взима вид,
че тъй е уморено-духовит,
та чак не му се разговаря вече!
Как праща с длан целувки отдалече,
тоз празен папагал на етикета!
И как му трепка сладостно фалцета,
запее ли! Салонният герой!
Дори барбут като играе, той
ругае заровете деликатно!
На стъпалата даже е приятно,
щом слиза той, танцувайки по тях!
А дай му само поводи за смях,
на показ ще извади зъби бели
като че ли от китови банели!
Крал в дамските сърца е бил и е
единствен медногласният Бойе!
КРАЛЯТ
Дано без глас остане и без звук —
той пажа ни обърка, а не друг!
БИРОН
Пристигат! Ах, галантности добри,
как този господин ви позори!
КРАЛЯТ
Поклон пред вас, принцесо! О, здравейте!
ПРИНЦЕСАТА
Да оздравявам? Аз и тъй съм здрава!
КРАЛЯТ
Речта ми да обръщате недейте!
ПРИНЦЕСАТА
Но тя самичка поводи ми дава!
КРАЛЯТ
Дойдох да ви поканя във двореца.
Удостоете таз молба, за бога!
ПРИНЦЕСАТА
„За бога“ ли, когато пред Твореца
потъпквате вий клетвата си строга?
КРАЛЯТ
Нима от таз, която ме застави
да съгреша, ще бъда аз наказан?
ПРИНЦЕСАТА
Вината е, кралю, във слабостта ви,
не в силата на моята съблазън!
Зарад честта си, от снега по-чиста,
не ще приема вашата покана:
ще изтърпя докрай несгоди триста,
но гостенка не мога да ви стана.
И как могла бих, щом заради мен
тъй строг обет ще бъде нарушен!
КРАЛЯТ
Но вий живяхте в неудобство жалко
и сигурно умрели сте от скука!
ПРИНЦЕСАТА
О, не! Напротив! Само преди малко
московците си тръгнаха оттука.
КРАЛЯТ
