Какви московци?

ПРИНЦЕСАТА

                        О, едни такива,

        със ум изтънчен и със външност ярка!

РОЗАЛИНА

        Мадам, недейте истината скрива!…

        Не, ваша светлост, мойта господарка

        на протокола ви се е поддала

        и хвали с незаслужена похвала

        четирмата, които в руски дрехи

        тук бяха, без особени успехи

        да завоюват. Бавиха се час,

        а пък през този час не помня аз

        поне една находка да им хрумна,

        не остроумна, ами просто умна!

        Тук-там усетих мозък в тях да има,

        но беше той един за четирима!

БИРОН

        Госпожице, смутил ги е умът ви.

        Пред вас и образованият брътви

        нелепости. Ний знаем, че ако

        се вгледа и най-зоркото око

        в окото на небето, губи зрак

        и мигновено се потапя в мрак;

        тъй точно стават в светлината ваша

        умника — тъп и беден — богаташа!

РОЗАЛИНА

        Тогава вий сте умен и богат…

БИРОН

        …щом виждам ви се нищ и глуповат?

РОЗАЛИНА

        Да ми крадете мислите не бива,

        макар че тази много ви отива.

БИРОН

        Със себе си ще ви я заплатя.

РОЗАЛИНА

        И с глупостта си?

БИРОН

                        Щом ви трябва тя!

РОЗАЛИНА

        Коя от тези маски бяхте вие?

БИРОН

        Как маска? Каква маска? Где? Кога?

РОЗАЛИНА

        Такава! Между тези! Тук! Сега!

        Която под муцуната игрива

        е трябвало по-смешен лик да скрива.

КРАЛЯТ

        Загазихме! Сега ще ни разсипят!

ДЮМЕН

        Да заявим, че е било шега!

ПРИНЦЕСАТА

        Кралю, какво ви стана? Вий сте бледен!

РОЗАЛИНА

        Вода! Припада! Туй е морска болест —

        нали е плавал от Русия чак!

БИРОН

        За клетвата престъпена небето

        изпраща на виновниците мор!

        Госпожице, признавам всичко! Ето,

        убийте ме, покрийте ме с позор,

        горете ме на иронични клади,

        разстрелвайте ме с присмехулна реч —

        от днес нататък в руски маскаради

        пред вас не ще се проявявам веч;

        не ще ви пращам пъргави хлапета,

        ни жарки думи върху хладен лист,

        и да върви по дявола сонета,

        подслушан от крайпътния арфист!

        Далеч от мен тез думи пъстроцветни,

        тез тънкости, тез фрази от тафта,

        издули ме като мухите летни

        със ларви от смъдяща суета!

        Слова, надиплени на двайсет ката,

        хиперболи, развити до безкрай!

        В таз бяла ръкавица (за ръката,

        дали е толкоз бяла, господ знай!)

        кълна се тук, че чувството голямо,

        което ме издъно облада,

        от този миг ще се изказва само

        с конопни „не“ и шаячени „да“.

        И, a propos, да почнем с вас направо:

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату