Много шум за нищо

БЕНЕДИКТ

        Граф Клавдио?

КЛАВДИО

        Да, аз съм.

БЕНЕДИКТ

        Е, ще вървим ли?

КЛАВДИО

        Къде?

БЕНЕДИКТ

        До първата плачеща върба, във връзка с плачевната ви съдба. Кажете, графе, как възнамерявате да носите върбовия си венец? На шията ли, като златна верига на лихвар24, или през рамо, като капитанска лента? Така или иначе, не можете да се откажете от този знак на любовен траур, тъй като принцът ви задигна прекрасната Херо.

КЛАВДИО

        Честита да му е!

БЕНЕДИКТ

        Добре казано! Като честен търговец на добитък, който е продал телицата си. И не предполагахте, че принцът ще ви изиграе такава шега?

КЛАВДИО

        Моля те, остави ме!

БЕНЕДИКТ

        А сега се държите като слепия от приказката: крадецът ви е задигнал месото, а вие биете гредата, на която е висяло.

КЛАВДИО

        Щом е така, отивам си!

Излиза.

БЕНЕДИКТ

        Ах, горкото простреляно птиче! Сега ще се завре в тръстиките. Но как може госпожица Беатриче, която уж ме познава, толкоз да не ме знае! Шут на принца! Ха! Пък кой знае — нали съм весел — може да са ми лепнали този прякор… Не, не, напразно съм готов да се черня сам! Не се ползвам с такава слава! Беатриче със своя лош и остър нрав представя собствените си мисли за общо мнение. Но аз ще й платя при първа възможност!

Влизат отново Дон Педро, Херо и Леонато.

Дон Педро се приближава към Бенедикт.

ДОН ПЕДРО

        Не сте ли видели графа, синьоре?

БЕНЕДИКТ

        Да си призная, принце, току-що изиграх пред него ролята на Госпожа Мълва. Заварих го тук тъжен като лесничейска колибка наесен. Казах му — и, струва ми се, не го излъгах, — че ваша светлост е спечелил благосклонността на дамата там и му предложих да го придружа до първата върба, за да му оплета от клонките й венец на любовник, заслужаващ съжаление, или камшик за наивник, заслужаващ бой.

ДОН ПЕДРО

        Бой? За какво?

БЕНЕДИКТ

        За това, че е постъпил като глупаво учениче, което е намерило гнездо с пиленце и веднага от радост го е показало на приятелчето си, без да предполага, че то ще му го задигне.

ДОН ПЕДРО

        Нима доверчивостта е престъпление? Престъпник е крадецът!

БЕНЕДИКТ

        Тогава пък би трябвало да оплетем и венец, и камшик — венеца за графа, а камшика за вас, тъй като, ако не се лъжа, вие сте опразнили гнездото.

ДОН ПЕДРО

        Аз само ще накарам пиленцето да пее и ще го дам на притежателя му.

БЕНЕДИКТ

        Когато то запее в съзвучие с вашите думи, ще се закълна, че сте говорили честно.

ДОН ПЕДРО

        Госпожица Беатриче ви е сърдита. Кавалерът, с когото е танцувала, й казал, че много сте злословили по неин адрес.

БЕНЕДИКТ

        Тя се нахвърли срещу мен тъй, че и пън да бях, не бих изтраял! Всеки дъб, дори да му е останало само едно зелено листенце, би й отговорил! Усетих как просто маската ми се раздвижва и започва да й отвръща! Тя, без да подозира, че говори с мен, ми каза, че аз съм бил ваш придворен шут, че съм бил скучен като кишав ден, и продължи да сипе върху мен подигравки и насмешки с такава невероятна ловкост, че аз се чувствах като мишена, в която стреля цяла армия! Думите й бяха летящи ножове и всяка раняваше! Ако дъхът й бе ядовит като речта й, не би останала жива душа край нея, тя би изтровила всичко до Полярната звезда! Не бих се оженил за такава жена, дори и да ми носи в зестра градината, която Адам е притежавал до грехопадението25! Тя би накарала Херкулес26 да й върти шиша и би му нацепила боздугана, за да си накладе огъня! Какво ще говорим: това е самата Ата27, адската богиня на раздора, само че красиво издокарана! Да ще господ да ни прати един книжник, който да я прогони обратно в пъкъла й, защото хората са разбрали, че щом тя е тук, долу в ада ще се живее спокойно като в манастир, и сега