Много шум за нищо

        Не мога да разбера как един мъж, след като е видял до каква степен изглупяват другите мъже, щом се отдадат на любовта, може изведнъж, забравяйки, че се е надсмивал над чуждото безумие, сам да хлътне и да се превърне в мишена на собствените си подигравки! Точно това прави Клавдио. Помня времето, когато не признаваше друга музика освен бойните тръби и барабани, а сега дай му сватбени гайди и тъпани. Помня го, когато беше готов да извърви десет мили пеш, за да види една добра броня; а сега може да не спи пет нощи, за да обмисля някаква нова кройка на якичка. Преди говореше направо и делово като честен мъж и воин, а сега си губи времето в словесни кълчения и речта му прилича на фантастично пиршество от невероятни ястия. Възможно ли е и с мен да стане същото? Да гледам все с тези си очи, а да се преобразя така? Нищо не се знае, но не, не вярвам! Не смея да твърдя, че любовта няма някой ден да ме накара да се затворя в себе си като мида, но кълна се, че преди да ме направи на мида, няма да ме направи на глупак! Една може да е красива: не трепвам! Друга — да е разумна: не мърдам! Трета — добродетелна: не се поддавам! Трябва всички качества да се съберат в едно, за да може Купидон да купи сърцето ми. Тя трябва да бъде богата — това е безспорно! Умна — инак не я искам! Добродетелна — инак не я вземам! Хубава — инак няма да я погледна! Нежна — инак далеч от мен! Благородна — инак да не се показва! А освен това трябва да бъде сладкодумна, музикална, с коса… косата й може да си бъде каквато Господ й е дал… Ха! Принцът и господин Аморозо34! Ще се скрия в шумака!

Скрива се.

Влизат Дон Педро, Леонато, Клавдио и Балтазар.

ДОН ПЕДРО

        Желаеш ли да чуем тази песен?

КЛАВДИО

        Да, ваша светлост. Толкова е тихо,

        като че ли нарочно вечерта

        е затаила дъх, за да я слуша.

ДОН ПЕДРО (тихо)

        А виждаш ли зад мене Бенедикт?

КЛАВДИО (тихо)

        Разбира се. Щом музиката свърши,

        лисичето ще падне във капана.

ДОН ПЕДРО

        Изпей онази песен, Балтазаре!

БАЛТАЗАР

        О, ваша светлост, тя не е виновна,

        за да я мъчи втори път гласът ми.

ДОН ПЕДРО

        Да не признаваш своята способност,

        е често верен знак за съвършенство,

        но ти все пак недей ни принуждава

        да те ухажваме!

БАЛТАЗАР

                        Пред тази дума

        отстъпих вече, тъй като в живота

        ухажването често няма общо

        с харесването.

ДОН ПЕДРО

                        Чакаме те вече.

        Ако желаеш да разкажеш нещо,

        то разкажи го в ключове, в бемоли!

БАЛТАЗАР

        А после да приключа ще ме моли

        пак ваша светлост!

ДОН ПЕДРО

                                Сто игри на думи

        и в крайна сметка — нищо. Хайде, пей!

Музика.

БЕНЕДИКТ

        Божествената им музика! Два струнни звука и духът им е вече запленен! Не разбирам как едно усукано овнешко черво може да изтръгва душите на хората от телата им. Ако трябва непременно да се слуша нещо, бих предпочел рога на овена, а не червата му!

БАЛТАЗАР (пее)

                „Девойки, вам съвет ще дам:

                плач нива не полива.

                Сега са тук, а утре там —

                мъжете са такива!

                        Припев:

                Затуй след тях…

                викнете в смях:

                — Довиждане, синьоре! —

                Да си вървят,

                добър им път

                и тра-ла-ла отгоре!

                Таз дълга скръб по спомен скъп

                защо ви е, кажете?

                Днес огнен взор, утре гръб —