Много шум за нищо

ДОН ПЕДРО

        Да, и то с голям. Изглежда, че много се бои от бога, макар че това не е в съгласие с някои малко волни шеги, които си позволява. Но както и да е, много ми е жал за вашата племенница — дали да идем да кажем на Бенедикт за нейната любов?

КЛАВДИО

        За нищо на света, принце! По-добре ще бъде да подкрепим нея с добри съвети. Може би сърдечната й болка ще стихне.

ШОНАТО

        Мисля, че сърцето й ще стихне преди болката.

ДОН ПЕДРО

        Добре, нека първо чуем какво ново ще ни съобщи дъщеря ви. Обичам го, този Бенедикт, и ми се ще той да се вгледа с повечко скромност в себе си и да се убеди колко е недостоен все пак за такава чудесна девойка.

ЛЕОНАТО

        Да вървим ли, ваша светлост? Обядът е готов.

КЛАВДИО (тихо)

        Ако и след всичко това не пламне, вече няма да зная на какво да вярвам!

ДОН ПЕДРО (тихо)

        Сега трябва да се заложи и за нея една такава мрежа. Но с това ще се занимаят дъщеря ви и нейните компаньонки. Играта ще стане най-забавна, когато всеки от двамата повярва, че другият е влюбен в него. Много бих искал да присъствам на тази сцена. Ще бъде невероятна пантомима! Сега нека изпратим нея тук, да го извика за обяд!

Излиза заедно с Клавдио и Леонато.

БЕНЕДИКТ (излиза от скривалището си)

        Не може да бъде шега! Говореха съвсем сериозно! Те са научили истината от Херо. Изглежда, че искрено съжаляват Беатриче — навярно се е влюбила до краен предел. И в мен? Не, такова нещо иска взаимност! Колко упреци ми струпаха! Казват, че съм щял да се държа високомерно, ако съм узнаел, че тя ме обича. И че тя щяла по-скоро да умре, отколкото да ми подскаже с нещо чувството си… Никога не съм и помислял да се женя!… Не бива да правя впечатление на горделивец!… Хубаво е да чуеш как те критикуват, та да можеш след това да се поправиш! Казват, че е красива — вярно е; мога и сам да свидетелствам. И била добродетелна — кой спори? И разумна, ако не се смятало туй, че се била влюбила в мен — вярно, като си премисля, това не говори кой знай колко добре за нейния ум… Но пък и не е толкоз голям признак за глупост, защото и аз съм готов да я обикна ужасно! Навярно ще пуснат по мой адрес няколко безсолни смешки, две-три трохи от чужда духовитост, защото много нападах брака, но какво от това най-сетне! Вкусът не се ли мени? Човек, когато е млад, обича една гозба, а на старост не може да я понася. Бива ли няколко закачки, подмятания и разни книжни топчета, изстрелвани от мозъци, които си нямат друга работа, да отклонят човека от пътя, който неговата природна склонност му сочи? Ами че този свят нали трябва да бъде населван! Вярно е, казвах, че ще умра неженен, но отде да зная, че ще доживея до женитба!… Ето я, иде! Хубава е, бога ми! Забелязвам в нея някои признаци на влюбеност!

Влиза Беатриче.

БЕАТРИЧЕ

        Пратена съм против волята си да ви поканя за обяд.

БЕНЕДИКТ

        Благодаря ви за труда, красива Беатриче.

БЕАТРИЧЕ

        Положила съм толкоз труд, за да заслужа вашите благодарности, колкото вие — за да ги изкажете. Ако беше трудно, нямаше да дойда.

БЕНЕДИКТ

        Щом не ви е било трудно, значи поръчката ви е била доста приятна?

БЕАТРИЧЕ

        Да, приятното в нея беше толкоз много, че можете да го дадете на гарга с върха на ножа; и толкоз приятно, че тя веднага ще тупне мъртва. Изглежда не сте гладен. Тогава прощавайте!

Излиза.

БЕНЕДИКТ

        Ха! „Пратена съм против волята си да ви поканя за обяд.“ Тук трябва да се крие някаква двусмислица! Положила съм толкоз труд, за да заслужа вашите благодарности, колкото вие — за да ги изкажете. Това значи, че всеки труд, който полага за мен, е за нея лесен като изказване на благодарност. Не, ако не се смиля над нея, ще бъда просто негодник! Човек да не съм, ако не я обикна! Отивам да си намеря един неин портрет!

Излиза.

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

ПЪРВА СЦЕНА

Градината на Леонато.

Влизат Херо, Маргарита и Урсула.

ХЕРО

        Изтичай бързо вкъщи, Маргарита!