Ще видиш братовчедка ми в салона
да разговаря с Клавдио и принца.
Кажи й на ушенцето, че ние
със Урсула разхождаме се в парка
и ти си уж подслушала как двете
говорили сме нещо все за нея.
Съвет й дай в беседката да влезе,
но скришом, дето орловите нокти,
разрасли се от слънцето, възпират
светлика му, от който сила черпят,
тъй както обласканите велможи
надигат гордостта си срещу краля;
там в мрака да се сгуши, за да чуе
какво ще разговаряме. Стори го
и остави ни с Урсула сами!
МАРГАРИТА
Ще я накарам да доприпка бързо,
бъдете сигурна!
ХЕРО
А с тебе, Урси,
щом тя пристигне, тук напред-назад
ще се разхождаме и ще говорим
на тема „Бенедикт“. Пред мене ти
ще го възнасяш чак до небесата;
а аз на тебе ще разказвам с болка
как чезне той от страст по Беатриче.
От думи като тези са излети
най-тънките стрели на Купидона,
които поразяват безотказно
човека през ушите…
Чакай, ей я,
като калугеричка до земята
прехвръква, любопитна да ни чуе!
УРСУЛА
При въдичарството е най-приятно,
когато виждаш рибката да срязва
със златни перки сребърната струя,
за да налапа лакомо стръвта.
Сега надникна. Вече е в шубрака.
Да почнем. И не бойте се за мене:
запомних свойта роля в диалога.
ХЕРО
Тогаз да идем по-натам, така че
ухото й по-сигурно да клъвне
примамката, която ще му хвърлим…
Да, Урсула, но тя е тъй надменна!
Духът й е и горд, и саможив
като на скален ястреб!
УРСУЛА
Но дали
е сигурно, че Бенедикт я люби?
ХЕРО
Тъй казват годеникът ми и принцът.
УРСУЛА
А казаха ли ви да съобщите
на Беатриче за това, мадам?
ХЕРО
О, да, но аз ги убедих, че трябва,
ако обичат своя Бенедикт,
да му помогнат да се овладее,
така че братовчедка ми по нищо
да не отгатне неговото чувство.
УРСУЛА
Защо? Нима тоз млад и хубав мъж
не заслужава рядката наслада,
която бракът с нея би му дал?
ХЕРО
О, боже! Той достоен е за всичко,
с което би могла една жена
да одари мъжа си! Но за жалост
природата за пръв път е създала
сърце като това на Беатриче:
надменност и презрение искрят
в очите й, към всичко насмешливи;
умът й сам цени се тъй високо,
