единствено измамливата външност!
Не, вижте само как веднага пламна!
О, как изкусно, как правдоподобно
грехът лукав умее да се крие!
Нима тоз прилив на руменина
не се явява тук като свидетел
за целомъдреност? Пред този образ
нима не бихте се заклели вие,
че е девица? А пък тя не е!
Тя жара на леглото сластно знае
и ако зачервява се, това е
не свян, а срам!
ЛЕОНАТО
Какво туй значи, графе?
КЛАВДИО
Туй значи, че не искам да се свържа
със първата доказана мръсница.
ЛЕОНАТО
Ако „доказали“ сте го самичък,
любезни графе, като сте сломили
неловкия отпор на младостта й…
КЛАВДИО
„…то значи, че отдала се е тя
на мен като на утрешен съпруг“ —
тъй бихте казали, за да смекчите
избързалия грях, ако я бях
узнал предсрочно. Само че, уви,
аз ни веднъж, почтени Леонато,
не съм опитал да я прелъстя.
Да, любех я, но с обичта на брат,
прилично-нежна и свенливо-мека!
ХЕРО
А моята любов нима бе друга
по вид от вашата?
КЛАВДИО
Е, да, „по вид“!
Видът ви беше като на Диана43
във обръча й чист; като на пъпка,
преди да се разтвори, но по същност
оказахте се вие по-безсрамна,
по-сладострастна даже от Венера44
или от някоя маймуна сита,
бесуваща във животинска похот!
ХЕРО
О, господарят ми е болен! Инак
не би говорил тъй!
КЛАВДИО
Защо мълчите
пред нея, принце мой?
ДОН ПЕДРО
Затуй защото
гнети ме срам, че своя пръв приятел
сватосвал съм за улична жена!
ЛЕОНАТО
Насън ли чувам тез обиди черни?
ДОН ХУАН
Не, не насън и при това са верни!
БЕНЕДИКТ
Тук всичко никак не напомня сватба.
ХЕРО
Те — верни? Боже!
КЛАВДИО
Леонато, вижте:
Не съм ли Клавдио? А този тука
не е ли принцът? Тоз не е ли брат му?
А таз не е ли дъщеря ви Херо
или ни мамят нашите очи?
ЛЕОНАТО
Не, всичко е така, но що от туй?
КЛАВДИО
Един въпрос към дъщеря ви имам
и моля ви, с родителската власт
да я принудите да отговори
на него честно!
ЛЕОНАТО
Като твой баща
заклевам те да го направиш!
ХЕРО
Боже!
Защо е този разпит и какво
целите с него?
