ЛЕОНАТО
Защо пък не ли? А нима тук всичко
на таз земя не вика „Срам!“ по нея?
Тоз разказ, напечатан на лика й
с вълна от кръв, кой, кой ще го изтрие?
Не оживявай, Херо, не поглеждай!
О, ако само знаех, че на място
не ще умреш, ако допусках само,
че жизнените сили ще надвият
срама ти, с таз ръка му бих помогнал!
Как, как можа? Нима съм се оплаквал,
че имам само теб, че таз природа
ми е отпуснала едничка рожба?
Една, а пък и тя излезе много!
Защо добих те? И защо така
красива бе за бащиния поглед?
Защо не взех с десница милосърдна
подхвърлениче просяшко, та после,
ако и то се би покрило в смрад,
да кажа: „Не, тук няма нищо мое.
Срамът му кълн е от чресла незнайни.“
Но ти, ти моя си, и моя само,
ти беше, радост моя, гордост моя,
тъй сладко моя, че аз сам бях твой!
О, вижте я: до шия натопена
във черна тиня, тъй че в океана
не се съдържа толкова вода,
духа й да измие пак за мене —
и сол — за да опази от смърдене
прогнилата й плът!
БЕНЕДИКТ
Не, стига, стига!
Недейте тъй! Аз сам така съм смаян,
че нямам думи!
БЕАТРИЧЕ
Бог ми е свидетел,
че всичко туй е подла клевета!
БЕНЕДИКТ
Не бяхте ли със нея тази нощ?
БЕАТРИЧЕ
Ах, точно тази — не; но от година
спим двете в обща стая.
ЛЕОНАТО
Потвърдено,
доказано, скрепено с нова сила
туй, дето и така бе обковано
в железни скоби! Те ли ще ни лъжат?
Тез принцове? Или пък графът, който
обичаше я тъй, че и срама й
като клеймеше, къпеше го в сълзи?
Далеч оттука! Да върви да мре!
ОТЕЦ ФРАНЦИСК
Изслушайте ме, моля! Аз мълчах
до този миг, без никак да се вмесвам,
за да следя внимателно лицето
на таз девойка, и видях по него
рой румени знамения на свян
да се разливат и да ги прогонват
рой ангели на непорочност бледа,
а в погледа й да избухва огън,
способен да изпепели до дъно
насочената към честта й ерес.
Наивник и глупец ме наречете,
недейте вярва в знанията мои
за хорската природа, придобити
от книгите и от житейски опит,
не вярвайте на моите сан и възраст,
ако девойката, простряна тука,
не се окаже непорочна жертва
на пагубна заблуда!
ЛЕОНАТО
Отче, отче,
вий виждате: тя, тънеща в греха си,
все пак не смее да го отегчи
с лъжлива клетва и не го отрича!
Недейте скрива в було туй, което
блести пред нас в безсрамна голота!
ОТЕЦ ФРАНЦИСК
С кого във грях ви обвиняват, дъще?
ХЕРО
Да кажат те! Самата аз не зная!
И бог ми е свидетел, че до днеска
не съм узнала за мъжете нищо,
което да излиза от обсега
на девствената скромност! Татко мой,
ако докажете, че някой мъж
към мене слово снощи е отправил
или че аз по същото туй време
към някой мъж съм произнесла дума,
от къщи със камшик ме прогонете,
