Укротяване на опърничавата

ВТОРИ АКТЬОР

        Ако с изкуство можем да услужим

        на ваша милост.

ЛОРДЪТ

                        Можете отлично!

        Но чакайте… Тоз момък съм го виждал.

        Играеше млад селянин. И ловко

        задиряше девойчето… Забравих

        как беше името ти, но си спомням,

        че беше много жив и даровит.

ПЪРВИ АКТЬОР

        Навярно ваша милост ме е виждал

        във ролята на Сото6.

ЛОРДЪТ

                                Точно в нея.

        И ти я изигра великолепно.

        И тъй. Вий идете съвсем навреме,

        защото съм скроил шега, в която

        актьорският ви дар ще ми помогне.

        Един приятел ще ви гледа днеска,

        но аз не зная как ще се сдържите,

        понеже на театър моят гост

        за пръв път ще присъства и би могъл

        със странния си вкус да ви накара

        да се разсмеете; а него, знайте,

        една усмивка хвърля го във гняв!

ПЪРВИ АКТЬОР

        Повярвайте ни, ваша милост, ние

        ще се сдържим, дори и той да бъде

        най-смешният чудак на тоя свят!

ЛОРДЪТ

        Момче, във избата ги отведи!

        Любезно ги обслужвайте и нека

        получат всичко онова, което

        домът ми би могъл да им предложи!

Един Слуга извежда Актьорите.

        А ти кажи на младия ми паж

        Бартоломю да се преоблече

        във женски дрехи; отведи го после

        във спалнята на нашия човек

        и го зови почтително „госпожо“,

        а той да се обръща към простака

        със почитта, която всяка дама

        от висшето ни общество оказва

        на господаря си, и с реверанс

        и кадифен гласец да го запита:

        „С какво могла би, скъпи ми съпруже,

        една жена покорна и любяща

        дълга си да изпълни и покаже

        горещата си обич?“ След което,

        редувайки милувки със целувки,

        да го окъпе във сълзите бистри

        на радостта, преляла от това,

        че вижда пак мъжа си с трезвен мозък,

        след седемте години, през които

        живял е той с налудната си мисъл,

        че е нещастен просяк; и ако

        му липсва дарът женски да излива

        обилен дъжд от сълзи по поръчка,

        да скрие в носната си кърпа лук,

        та щом престори се, че с нея бърше

        отсъстващата влага, тя веднага

        наистина да бликне… Тръгвай бърже!

        И се върни, да ти възложа друго.

Слугата излиза.

        Момчето, вярвам, ще наподоби —

        каквото си го бива за измама —

        и най-добре възпитаната дама.

        Нетърпелив съм да го чуя как

        ще нарече пияния простак

        свой мъж и как слугите в моя дом

        ще се превиват уж с поклони, щом

        напуши ги избликващият смях.

        И аз отивам. Трябва да съм с тях,

        че иначе ще стигнат, аз ги зная,

        до крайности, преди да стигнат края!

Излизат.

ВТОРА СЦЕНА

На горната сцена7 — спалня в дола на Лорда.